Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Кой? Бизнесмените ли?

— И бизнесмени, и банкери. Викаме им балъци. Твоят бизнесмен също е балък. Ако се наложи, ще му вземем апартамента. Кротко, културно. А за грабежи и убийства и дума не може да става. Ние сме сериозни хора. Имай предвид, че нямам намерение да те кандърдисвам. Момчета като тебе колкото щеш — чакат на опашка да ги взема. Не ми ли вярваш?

— Всичко е възможно.

Дори да преувеличаваше малко за опашката, Капитана все пак беше прав. В наши дни на младежите не им трябва нищо друго, дай им само да опитат от бандитската романтика. А и парите не са маловажни. А мафиотите си живеят доста охолно. Само че животът им е кратък.

— Ами ако откажа?

— Твоя воля. Но имай предвид, че Поляка и Клюна вече са те набелязали. Да не стане някоя беля.

Капитана извади най-убийствения си коз. Убийствен в буквалния смисъл на думата. Поляка и Клюна бяха същински дебили със стерилни мозъци. Но колкото да очистят Никита, им стигаше. Да, явно нямаше друг избор. А освен това животът му наистина не беше цвете.

— Е, какво реши?

— Изглежда, ще се съглася. Трябват ми пари.

— С парите няма да имаш проблеми. Само че аз още не съм решил окончателно да те взема ли, или не.

Затова пък Никита вече искаше да влезе в криминалната групировка на Капитана. Наистина, те са солидни хора. Притежават голяма власт. Ще придобие пари, връзки, уважение. А и апартамента си ще върне от Чугунов. Ще извади родителите си от дупката, ще им помогне да си стъпят на краката. И Кеша вече няма да му се надува толкова. Напротив, даже ще му се подмазва. И няма просто ей така да го изрита от къщи. Всъщност какво го интересува Кеша. Виж, Лена… Мина му много подличка мисъл — защо пък да не я отмъкне под носа на мъжа й?!

Капитана започна да го разпитва за живота му. Подхвърляше му провокативни въпросчета — проверяваше дали е сигурен човек. В крайна сметка остана доволен.

— Да не си размислил?

— Не, не съм — отрицателно поклати глава Никита.

Капитана извади портфейл. Измъкна пет зелени банкноти и му ги подаде.

— Вземи, това ти е аванс.

Ръката на Никита машинално посегна към парите. Но Капитана ги беше стиснал здраво.

— Това не е просто аванс. Това, братле, е входна такса. А виж, изходна няма, сещаш ли се? Така че добре си помисли. Още не е късно да се откажеш.

Прониза го със съсредоточения си, смразяващ поглед, но Никита успя да му устои и не се смути.

— Добре де, какво пък толкова.

Той най-сетне взе парите от ръцете му и ги пъхна в джоба си.

Сделката с дявола беше сключена. Никита продаде душата си на мафията. И кой знае защо, не съжаляваше за това.

А всъщност имаше ли за какво да съжалява?

— Капитане, чух, че си взел на бачкане някакво свястно момче? — попита Бичмето.

— Времето ще покаже дали е свястно, или не. Може пък да се окаже някой боклук.

— Да, момчетата вече не са като едно време.

Капитана го изгледа учудено. Уж не беше чак толкова стар, че да си спомня с такова умиление за младостта. Момчетата вече не били като едно време. А може би наистина не са.

Те двамата бяха основатели на групировката, той и Бичмето. Някога ходеха в една и съща школа по карате. След време събраха около себе си момчета спортистчета. И колелото се завъртя. Отначало се занимаваха с груб рекет в собствения си квартал. Правеха опустошителни набези срещу местните търговци, налагаха им данък. На онези, които не искаха да си плащат, им се даваше урок — сплашваха ги с нагорещена ютия, с поялник или просто ги пребиваха до смърт с ритници. След това започнаха да наминават при по-солидни хора — банкери, шефове на големи частни фирми. Грубият рекет беше забравен, появиха се понятията „закрила“, „да ти пазя гърба“. Започнаха да правят такива оферти на бизнесмените, на които не можеха да откажат.

В момента групировката на Капитана и Бичмето „пазеше гърба“ на много организации — „общата каса“ преливаше от мангизи. Имаше предостатъчно за всички момчета от бригадите. Спокойно можеха да си позволят почивка на някое топло островче в чужбина. А някога момчетата бяха готови да работят само за идеята, с месеци не бяха виждали пари. Но времената се промениха — сега никой не си мръдва и пръста без пари.

Да вземем например този, новичкия. Ник като че ли не е лошо момче. Майстор на спорта по бокс в полутежка категория, акълът му сече — как хитро преметна Клюна само. И стреля като бог с всякакво оръжие — и с пистолет, и с автомат, и с гранатомет. И със снайпер. А на Капитана винаги може да му потрябва добър снайперист. Но Ник няма да работи само за идеята. Пари му дай, хубав живот… Но това може би си е в реда на нещата.