Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Към привечер цялата сума за разчистване на сметките с Ковача и другите двама бригадири беше събрана. На останалите двама им пратиха парите по човек. Никита току-що бе получил потвърждение, че вече никой няма претенции към него.

Ковача пристигна да си прибере парите лично. Той беше по-нервен и взискателен в сравнение с другите двама. Витал реши да го успокои и за целта избра много дипломатичен подход — да му достави удоволствие и угоднически да почетка самочувствието му.

Обещаната изненада чакаше Ковача пред самия ресторант. Беше един съвсем новичък джип „Рейндж Роувър“, а в него — куфарче с пари. Бригадирът замалко да намокри гащите от кеф. Гощавката в ресторанта също нямаше как да не го впечатли — на масата имаше от пиле мляко. А пък момичетата съвсем го довършиха. Той лично се уреди с цели три красавици. Какво са правили с него цяла нощ, може само да се гадае, но на сутринта Ковача едва се държеше на краката си, сякаш го бяха изцедили като лимон.

— Ама и вас, мамка му, си ви бива! — каза той, разплул се от задоволство. — Такива готини мацки ми пратихте… Сега цял месец няма жена да погледна.

— Ами ето, след месец пак заповядай — усмихна му се Витал. — Ще повторим.

— Абе и вие наминавайте. Ще се повеселим на воля. И мадами ще има, няма проблеми.

— Ще наминем, брато, ще наминем — потупа го приятелски по рамото Вовата. — Цялата водка ще пресушим, всичките ти проститутки ще оправим.

— Разбира се, момчета, нямате грижи. И ако случайно възникнат някакви проблеми, веднага се обадете. Винаги ще се радвам да ви помогна.

С тези думи се разделиха.

— Ето как се прави — каза Витал. — Богата гощавка, подарък и момичета. И край, никой вече не те закача.

Никита само леко се усмихна. Де да можеха всички проблеми да се решават по този мирен начин…

Старата машина на правосъдието правеше отчаяни опити да погълне черняевската групировка в ръждясалата си система. Но създаваше впечатлението, че поглъща сама себе си. Със скърцане и тракане, тежко се въртяха зъбните й колела. Ту едно излезе от оста, ту друго. Със скрибуцане и много напъни, тя започна да изплюва един след друг дребните риби на групировката. Още малко, и щеше да изхвърли и големите босове.

Витал не подвиваше крак. Заедно с Вовата и Никита той успя да изцеди от балъците доста пари и след връщането на дълга му беше останала солидна сума. Получи се нещо от сорта на втора обща каса.

Той не се скъпеше и с лека ръка хвърли доста пачки, за да получи едни много важни и интересни документи. По негова поръчка бяха откраднати оригиналните протоколи за задържане на оръжието и наркотиците. Ченгетата се бяха постарали, бяха ги оформили по всички правила. Но определени лица, предпочели да запазят анонимността си, бяха сложили един голям кръст на цялата тази работа. И така, силните карти на обвинението лека–полека започнаха да му се изплъзват от ръцете.

Съвсем скоро щяха да пуснат Капитана и Бичмето на свобода.

Благодарение на усилията на Никита и Вовата, а след това и на Витал, техният кораб не претърпя крушение и бързо пое по стария си пиратски курс. Правилният курс се поддържаше от твърдата ръка на Витал. И той беше готов при първо поискване да предаде кормилото в ръцете на законните капитани. Но засега командваше парада.

Никита остана някак встрани от нещата. Нямаше никакво желание да помага на Витал. А и той не го беше молил за това. Но не му позволи напълно да се откъсне от групировката. Сякаш го пазеше за всеки случай. Не го заплашваше, не се опитваше да го задържи насила. Просто го помоли да не го изоставя в трудните моменти.

— Щом не искаш да правиш нищо, недей — каза му той. — Сега нямаме проблеми, можеш да си почиваш. Но ако евентуално стане нещо, няма да мога да се справя без теб. Ти си точно момче, няма да оставиш приятел в беда.

Никита не искаше да е „точно“ момче. Писна му вече. Но не би оставил Витал в беда. Много си бяха паснали.

— Почивай си — повтори му Витал. — Само че, нали ме разбираш, не мога да те пусна на Канарите. И Ялта няма да видиш скоро. Почивай вкъщи. Хайде да тръгваме, искам да ти покажа нещо.

Никита излезе заедно с Витал от щаб кафенето. До него имаше паркинг. А на него — какво да види…

— Това за мен ли е?!

На паркинга стоеше почти нова тойота с десен волан.

— Вози се на воля, брато — усмихна му се Витал. — По документи таратайката се води на един бизнесмен, обаче на практика е твоя. Ако щеш, потроши я цялата…

В колата имаше куфарче, а в него десет хиляди долара.