Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— На теб, Вова, по принцип ти сече пипето. Умееш да притискаш балъците. Можеш да се държиш на ниво пред големите босове по време на срещи. Само че понякога централно изперкваш. Или може би просто не искаш да се поставиш на мое място? — Никита изведнъж го изгледа много подозрително.

— Абе ти луд ли си! — ядоса се Вовата. — Ами че аз само за това мисля: как да се измъкнем от това безизходно положение.

— И измисли ли го?

— Е, хайде сега… С една дума, дайте да нападнем бригадирите и да им светим маслото.

— Много си затъпял нещо, Вова — усмихна му се ехидно Никита. — Защото не искаш да мислиш. Утре трябва да пообиколим балъците, които са под закрилата на Капитана. Да им съберем задълженията на доста по-висока тарифа за един или два месеца напред. И към обед ще можем да си върнем дълга. Ето го единствения изход.

— Ето, виждаш ли, Ник! — зарадва се Витал. — Виждаш ли колко е просто всичко. Спокойно можем да плюем на общата каса на Капитана. Въпреки че не е точно така, касата е на цялата групировка. Само дето Капитана не може да го разбере.

— Че на мен ми иде да плюя на самия Капитан! — изказа с удоволствие пренебрежението си към главния си бос Никита.

— Това си е твой проблем, Ник.

— Не, проблемът е негов.

— Може и така да е, но трябва да съберем мангизите, и то не утре, а още днес.

— Че трябва да ги съберем — трябва. И аз, разбира се, ще се заема с това. Ако ще, с триста зора, но ще ги събера. А след това си вдигам чукалата. Стига ми толкова, писна ми.

— Ама ти сериозно ли? — попита го Витал.

— Какво дали е сериозно?

— Това, дето постоянно го повтаряш. Сериозно ли искаш да излезеш от играта?

— По-сериозно от това няма накъде.

— Мислиш ли, че Капитана и Бичмето ще ти позволят да си отидеш просто така?

— Ще ми позволят. Толкова неща съм направил за тях. Едва ли ще ми търсят сметка.

— Може и да не ти търсят сметка. Но няма да те пуснат. Ти може да се подценяваш, но аз виждам нещата отстрани. Като те гледам, печено момче си, пипето ти сече, можеш да решаваш доста сериозни проблеми. Капитана трябва да е голям глупак, ако те пусне ей така.

— А той какво, да не би да не е умен? — с насмешка каза Никита.

— Ами точно в това се съмнявам вече — усмихна се Витал. — Хайде да пийнем по още едно, брато, и да тръгваме.

— Къде?

— Ами за парите, как къде?

— Толкова късно вечерта?

Глупав въпрос. Никита веднага се усети. Затова не се обиди, когато Витал се направи, че не го е чул.

Ковача пристигна пред блока на Никита с черната волга. Веднага зад нея спря още една кола, абсолютно същата като първата. От нея изскочиха няколко млади телохранители с типичната външност на биячи. Единият отвори вратата на бригадира.

— Държат на реномето си — тихо каза Витал.

Той наблюдаваше случващото се отстрани заедно с Никита и Вовата.

Ковача слезе от колата, придружен от свита мутри, и Витал веднага побърза да го посрещне лично. От дясната му страна вървеше Никита, отляво — Вовата, а зад тях — четири яки момчета.

— Добре дошли на почетните гости! — Витал им се усмихна гостоприемно.

Той не се подмазваше на бригадира. Напротив — държеше се извънредно достойно. Протегна му ръка за поздрав и Ковача просто нямаше как да се измъкне от ръкостискането.

— Да не би ти да си шефът? — спирайки се, попита той.

— Ами така излиза.

— Ти ли си Капитана?

— Не, аз съм Витал. Капитана засега е в пандиза.

— А ти имаш ли да ми казваш нещо? — Ковача се обърна към Никита.

— Братле, няма какво да говориш с него — излезе крачка напред Витал. — С мен ще говориш. Имаме добри новини за теб. Мангизите са събрани. С лихвите. Само тебе чакат. Това първо. Второ. В една кръчма сме уредили почерпка, а после за всеки ще има по една мадама. Ще си пийнем хубаво водчица, ще поухажваме момичетата. Няма да съжаляваш, брато. И трето… А, третото е изненада.

— Изненада ли? — усмихна се Ковача, явно размекнат от добрите новини. — Да не би да е някой картечен откос в гърба?

— Брато, все едно не си го казал — намръщи се Витал. — А аз не съм те чул. Става ли?

— Е, извинявай… — смути се Ковача.

— Ама няма за какво да се извиняваш. Нали нищо не си казал.

Цяла нощ снощи и днес до обед Витал заедно с Никита и Вовата плюс шепа бойци бяха обикаляли бизнесмените, които бяха под закрилата на шефа им. Обработиха ги много учтиво, културно. Остригаха им вълната за два месеца напред. Някои се опитаха да се възпротивят. Тогава в действие влизаха… Впрочем на Никита изобщо не му се искаше да си спомня тези неприятни моменти.