Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Ама аз не ги решавам тези неща.

— Знам. Ами вземи си поговори с Вовата.

— Той също няма нищо общо.

— Да де, при вас всичко се решава от Капитана и Бичмето.

— Много ясно.

— Ами тогава защо не ви дават никакъв отговор?

— Не знам.

— Станали са големи лекета те, ето какво ще ти кажа. Свидят им се парите. И друго ще ти кажа: щом са такива говеда, е време да ги пуснете по пързалката. Ти и Вовата сте точни момчета и познавате когото трябва. Самите вие можете да си движите нещата, а скапания Капитана да го духа.

— Малка ни е пехотата.

— За това, виж, си абсолютно прав. И ти предлагам изход. — Ковача сякаш не говореше, а съскаше като змия. — Ще се обединим. Вие с Вовата и аз. И никой няма да може да ни пипне и с пръст — нито Капитана, ни Бичмето.

— Ами ако не се съглася?

— Ще получиш куршум в челото. И никой няма да ме упрекне за това. Никой! Длъжник си ми и мога да правя с теб каквото си поискам. С две думи, или утре по това време ми връщаш дълга с лихвите, или приемаш условията ми. Иначе с теб ще си поприказва един мой човек. Между другото, можеш да си избереш как да умреш.

Ковача стана и загледан някъде пред себе си, тръгна срещу Никита. Той направи крачка встрани и му направи място да мине, иначе щяха да се блъснат. Бригадирът мина покрай него със свитата си.

Мутрите си тръгнаха. Никита остана сам. Стоеше като втрещен насред стаята и трескаво обмисляше ситуацията.

Капитана е говедо. Джина сигурно се е видял е него и е получил разрешение да се покрие задълго някъде заедно с общата каса. Алчността на Капитана мина всякакви граници. Не иска да даде парите. Ето сега пък се крие от Вовата. Много добре знае, че трябва да се плати на наемните бригадири. Колкото и да е, все пак помогнаха да отбият атаката на враждебната групировка. А за това — какво става навън, Капитана знае, би трябвало да знае.

Или просто се опитва да прецака Никита? Всичко е възможно. Така или иначе, трябва да го накажат. Трябва да поговори с Вовата. Ще прехвърлят на Ковача десетина търговски обекта и готово, дългът е върнат. Това ще бъде тежък удар за мафиотската империя на черняевската групировка. Абе я да вървят на майната си — и Капитана, и Бичмето!

След Ковача ще дойдат да си искат парите и другите двама наемни бригадири… И те ще получат своя дял. А Капитана и Бичмето пак ще бъдат пратени на майната си. Само че този път много по-надалеч…

А Никита ще си бие дузпата. Стига му толкова вече, наигра се на тези мафиотски игри…

Входната врата хлопна отново. Никита се напрегна — може и другите бригадири да са дошли да си вземат парите. Но веднага се отпусна. Ами да атакуват териториите на Капитана и Бичмето — никой няма да им пречи…

Но беше Вовата. А след него в стаята влезе Витал.

— Я виж ти кой е тук! — някак машинално реагира Никита.

Той все още не се беше отърсил от случилото се преди малко и някак не можа веднага да възприеме реалността на настоящия момент.

— Братле! — зарадва се Витал, притискайки го силно в обятията си, сякаш беше дошъл на гости на най-любимия си приятел.

— Мезе имаш ли? — веднага попита Вовата.

В ръцете си държеше доста препълнен плик. Нещо подрънкваше в него. Беше ясно като бял ден какво е. На Вовата му дай само повод да се напие. Впрочем сега поводът беше много подходящ.

— Ще се намери.

— Точно така, който търси, винаги намира.

Вовата беше доста бодър и весел, но Никита веднага усети едва доловим фалш в поведението му. Сякаш не се радваше чак толкова на освобождаването на Витал. Може би не му се е искало да си поделя властта с него.

Набързо сложиха на масата една палка варено-пушен салам, четвърт бучка холандско сирене, буркан кисели краставички. И готово, софрата беше сложена.

Първият тост беше вдигнат за завръщането на Витал.

— Отдавна ли си навън? — попита го Никита.

— Ами, току-що ме пуснаха. И веднага отидох при Вовата, а после тръгнахме към теб.

— Трябваше някак да предупредиш. Щяхме да те посрещнем по-така…

— Е, хайде сега, това са глупости. И без това много направихте за мен. Притиснахте Чугунов и той се отрече от показанията си.

— И те пуснаха.

— Не веднага, но ме пуснаха. Ченгетата се дърпат. Не искат да дават групировката ни на адвокати, прокурори и съдии. Е, да, обаче онези напират. Полицейската блокада вече се пука по шевовете. Между другото, заедно с мен излязоха и още две момчета.

— Ледовете се пропукаха, дами и господа съдебни заседатели…

— Вярно, пропукаха се. Всички ще ги пуснат. Всички до един. Между другото трябва да се намесим, за да задействаме по-бързо нещата.