Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Никита се чувстваше тотално прецакан.

Намериха Джина рано тази сутрин. Но той неочаквано се заинати. Заяви, че уж изобщо не знаел за какви пари става дума. Вовата се опита да го вразуми, вкара му някое друго кроше в мутрата и онзи клекна — каза, че наистина отговаря за събирането на парите и общата каса, но и да го убият, няма да я даде, докато не получи разрешение от Капитана. И колкото и да го притискаше Вовата, онзи за нищо на света не искаше да се съгласи.

Самите те тръгнаха към мястото на предстоящото разчистване на сметки, а Джина пратиха в следствения изолатор, за да се срещне или лично с Капитана, или чрез адвокат — не беше толкова важно. Важното беше да получи разрешение от него.

Вовата пътуваше в пилотната кола. До него седеше Никита. И двамата бяха въоръжени. Под тънките си кожени якета носеха кобури с пистолети.

Излязоха на просторната поляна сред гората извън града едновременно с мутрите на Гърлето. Цялата тази церемония сигурно е изглеждала доста странно отстрани. По единия път минаха около двадесетина джипа, по другия — също толкова, само че коли от по-нисък клас.

Двете колони се изправиха една срещу друга на два фронта. Пръв от колата слезе Вовата, след него Никита. Започнаха да се тръшкат и други врати — бойците последваха примера им. Наемните бригадири не се страхуваха от внезапна поява на ченгетата — или поне се правеха, че не ги е страх. Затова изобщо не прикриха оръжието си и веднага се опълчиха срещу врага с целия арсенал, с който разполагат. А и черняевската бригада не остана по-назад. Едновременно изщракаха във въздуха около сто затвора на огнестрелни оръжия.

Мутрите на Гърлето се явиха на срещата горе–долу в същия състав, но слязоха от колите без оръжия. И на часа побързаха да поправят грешката си — скочиха по колите и грабнаха пушкалата. Но това до определена степен доведе до стъписване в лагера им, с което загубиха много от гледна точка на психическата стабилност.

Гърлето лично дойде на сблъсъка между групировките. Придружен от две яки момченца, той се насочи директно към Вовата и Никита. Държеше се предизвикателно, с цялото си поведение се опитваше да демонстрира надмощието си. Но това си беше чиста проба показна храброст. Явно не бе очаквал да се натъкне на такава войска от отлично въоръжени бойци. Можеше колкото си иска да се ежи и да се перчи, но Никита беше сигурен, че няма да рискува да влезе в открит конфликт и да предизвика ожесточено кръвопролитие.

— Да не би ти да си онзи, Гърлето? — Вовата също умееше да вири нос и да хвърля прах в очите.

Сякаш в него се беше концентрирало цялото презрение към врага, което лъхаше от лицата на бойците му.

— Е, за някои може да съм Гърлето, но за някои съм Сергей Иванович — пристъпвайки тежко от крак на крак, прецеди през зъби онзи.

Ако с поглед можеше да се убива…

— Абе к’ъв ти е проблемът, Сергей Иванович? — изкриви устни в ехидна усмивка Вовата.

— Ами, да ти кажа, реших, че трябва да се мръднете малко.

— Е, хайде… Пробвай да ни мръднеш, де!

— Но като гледам, сте доста хора. Ако се мръднете, може и други да стъпчите.

— Ето, така ми харесваш вече, Сергей Иванович! — На лицето на Вовата грейна широка усмивка от задоволство. — По принцип, обичам умните хора. Накратко, нали разбра, че нямаш работа на наша територия.

— Така излиза.

— Ами тогава, Сергей Иванович, остава ни само едно — да се съберем в някоя кръчма. Ти ще почерпиш, а ние ще купонясваме до зори.

— Почерпката от нас, жените от вас — лесно се съгласи за примирие Гърлето.

— Нямаш грижи! — засия лицето на Вовата.

На Никита му стана ясно, че днес явно няма да се наложи да се хващат за пищовите.

— Тъкмо ще си поприказваме за една работа…

— Къде?

— В кръчмата, докато се черпим.

— А не, в кръчмата трябва да разпускаме, а не да си приказваме по работа. Хайде, брато, казвай направо за какво става дума. Но Чугунов не го пипайте. Той е под моя закрила.

— Чугунов ли — замисли се Вовата. — Чугунов, казваш… Говедо е той, този Чугунов. И не можем да ти го дадем.

— Това пък защо?

— Ами просто защото така и не го взехме под наша закрила.

— Аа — отпусна се Гърлето.

— Само че веднага искам да те предупредя, че ще го очистим този Чугунов.

— Какво?! — отново се напрегна Гърлето.

— Ще го очистим. Ако, разбира се, не си прибере жалбата от милицията. Сигурно знаеш, че предаде нашите момчета.

— Така ли? Това променя нещата. Накратко, ще си поговоря с него. Всичко ще се уреди.