Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Вече проучих нещата. Гърлето е от една силна групировка. Ама много силна… И свири първа цигулка в нея. Накратко, нарочиха ни среща. Извън града, на едно затънтено място. Гърлето ще изпрати всичките си сили срещу нас и трябва да се мобилизираме максимално. Един вид, да видим сега кой кого. Много сериозно ни е взел на мушка. Казал да си поръчаме погребалния марш.

— И колко човека може да ни прати?

— Според мен около стотина момчета без никакви проблеми.

— Ами че ние нямаме толкова хора.

— Ами точно в това е проблемът. Накратко, нямам никаква идея какво ще правим.

— Аз пък откъде да знам.

— На тебе какво, май ти е все тая? — усети нагласата му Вовата.

— Е, не ми е все тая. Но не ме вълнува особено. Аз си уредих нещата. Ти също. Никой не може да ни упрекне за нищо.

— Абе ти луд ли си! — побесня Вовата. — Капитана и Бичмето скоро ще излязат и ще ми натрият сол на главата, един вид, какво си правил, защо не си отбил атаката! И какво ще им отговоря?

— Чакай малко, Вова, нещо не мога да те разбера май — учудено го погледна Никита. — Да не би Капитана да те е оставил за свой заместник?

— Ами не, но…

— Ами точно така, има едно „но“. Той е оставил Джина. Ами нека Джина да си му мисли и да си отбива атаката.

— Абе Джина е гола вода…

— Това си е лично негов проблем.

— Не, брато, това са наши проблеми! — избухна Вовата. — Ние носим отговорност за групировката.

— Ама ти сериозно ли говориш? На мен лично не ми дреме на шапката.

— Братле, недей да говориш така!

— Но говоря.

— Ти изобщо не познаваш Капитана! Ще ни изяде с парцалите, ако не отбием нападението.

— Не съм длъжен да го правя! — отсече Никита.

Вовата искаше да каже нещо много гадно и грубо по негов адрес, но се спря. Умълча се за кратко, замисли се за нещо.

— Ник! Кажи ми сега честно, някога отказвал ли съм ти услуга? — започна той.

Вътрешно кипеше от злоба, но външно беше съвсем спокоен.

— Не, не си.

— И ти не трябва да ми отказваш. Виждам, че на теб ти е все тая. Обаче на мен не ми е все едно. Трябва да залича издънката си. Да съм на чисто. С една дума, длъжен съм да отбия това нападение.

— И какво искаш от мен?

— Ти си умно момче, неведнъж съм ти го казвал. Трябва да измислиш нещо.

— Какво по-точно?

— Трябва да съберем армия. Трябват ми яки момчета с пушкала. И колкото повече, толкова по-добре.

— Че откъде да ти ги взема.

— Ами измисли нещо.

— По принцип, има един вариант…

— Е, казвай де! — зарадва се Вовата.

— Трябва да съберем накуп всички проститутки, които цакат на Капитана за охрана.

— И какво?

— Да ги оправим по веднъж. Вярно, ще се поизпотим малко, но за сметка на това след девет месеца всяка от тях ще ни роди по един богатир, а може и по двама. А след около двадесет годинки ще си имаме вече цяла групировка. И ще разбием Гърлето като едното нищо…

— Подиграваш ли ми се? — обиди се Вовата. — Аз ти говоря сериозно, а ти си правиш шегички.

— А какво друго ми остава да правя? Нали не мога да ти народя яки момчета, че и с пушкала отгоре на всичкото.

— Ти, като беше в пандиза, нали се беше сдушил с някакви авторитетни момчета… — Вовата го погледна изпитателно.

— Е, и?

— Имаш ли някакви техни координати?

— Да речем, че имам.

— Трябва да им звъннем, да си чукнем една среща в някоя кръчма. С една дума, трябва да ни помогнат да се измъкнем.

— А, за това не ме търси. Ами че ти самият не се ли имаш с някого? Нямаш ли някакви познати на друго място?

— Ами какво да ти кажа, някак не се получиха нещата.

— Тогава иди при Капитана. Той ще ти подскаже към кого да се обърнеш за помощ. Той има връзки навсякъде.

— Да бе, докато стигна до него…

— Ами тогава си цакай на когото трябва и за секунди ще ти уредят свиждане.

— При всички случаи няма да успея до утре. А освен това трябва сами да се измъкнем от ситуацията. Тогава наистина ще се издигнем в очите на всички.

— И какво, ще станем големи босове, така ли?

— Че какво, лошо ли е?

— Не ми трябва това на мене. И по принцип…

— Какво „по принцип“?

Никита тъкмо искаше да му каже, че слага точка на всичко, че е дотук с мафията. Съсипва Чугунов — и с това приключва. До гуша му бе дошло от бандитската романтика, писна му от нея. Но реши да не го споделя с Вовата. Личи си, че е запалено момчето, готов е света да обърне, само и само да замаже гафа си и да се издигне на по-високо ниво в йерархията. А всъщност Вовата е прав, никога не му беше отказвал услуга.