Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Само че днес Евреина не се смути. Капитана нали го няма, далече е той.

— Това е добре, че си без гащи — избърбори той. — Сега ще те оправят.

— Къде е баш шефът тук? — грубо попита лидерът на новодошлите и бегло погледна Евреина, сякаш е част от декорацията.

— Иля Алексеевич замина — учтиво отговори Зоечка.

Тя още не знаеше за какво става дума.

— Сега ще видим дали е заминал.

Мъжът протегна ръка към позлатената дръжка на масивната врата.

— Стой! — смело викна с басовия си глас Евреина.

Но онзи не обърна никакво внимание на заплашителния му вик и отвори вратата.

Евреина в никакъв случай не трябваше да допуска този бандит да влиза направо при директора. Ако искаха да му предложат закрила, с това предложение можеха да се обърнат само към него, към Евреина. Не беше редно да притесняват с пазарлъците си самия директор. Все пак той цакаше доста на Капитана за охрана. Затова трябваше да го предпазват от каквито и да било неприятности.

Секретарката им каза, че Иля Алексеевич е заминал някъде, но може и да е излъгала. Затова Евреина саможертвено се нахвърли върху водача им, като Александър Матросов върху оръдието на немците 18 18 Геройски загинал по време на Втората световна война, закривайки с тяло бойницата на немско артилерийско оръдие. — Б.пр. .

И светкавично попадна под обстрел, но не от куршуми, а от тежки юмруци. Удряха го не в гърдите, а в гърба.

Налагайки го с юмруци, бабаитите го повалиха на земята и започнаха да го ритат където им падне. Шефът им в това време влезе в кабинета, но там нямаше никого.

— Стига толкова! — каза той на телохранителите или биячите си.

Те веднага оставиха Евреина на мира. Добре че спряха навреме. Иначе щяха да му счупят главата и да направят мозъка му на пихтия.

Евреина бавно се надигна, олюля се леко, но се задържа на крака.

— Кой си ти? — попита го главният.

— Аз им пазя гърба! — гордо заяви Евреина.

— Слаб ти е нещо гърбът.

— Дай да си нарочим среща, там ще се разберем.

— С кого? — изкриви устни в презрителна усмивка мутрагенът. — С теб ли?

— Защо с мен, ще дойдат нашите момчета. Верно, Капитана и Бичмето ги няма… Но нищо, и без тях ще си поговорим.

— Добре, да се срещнем. Само че си носете и ковчезите.

— И лопатите — изкиска се един от придружаващите го.

— Можете да си поръчате веднага и погребалния марш.

Водачът им определи мястото и часа на срещата.

— Предай на шефовете си, че с тях ще говори самият Алексей Иванович.

— Не съм го чувал.

— В нашите среди го наричат Гърлето. Няма да определям броя на хората, които трябва да дойдат от всяка страна. Нека босът ти изпрати толкова, колкото може. Едва ли ще намери повече от десетина човека.

— Ще видим — прецеди през зъби Евреина.

— Слушай бе, Даня, дай да го загробим тоя изрод — каза на шефа си единият бабаит. — Тъкмо утре ще са по-малко.

— Няма нужда. Въпреки че няма да е лошо да го научим да се държи по-учтиво.

Без да замахва, главатарят им изтласка напред малкия си, но тежък като камък юмрук. Ударът в челюстта повали Евреина на земята.

Когато се надигна от пода, тежкарят и свитата му вече се бяха изпарили.

Никита се събуди по обяд. Направи физзарядка, хапна шунка и сирене и се нагласи да ходи при родителите си.

Още вчера ги бе преместил в апартамента, който Чугунов им беше отнел. Сега ги наглеждаше друго момче. Взе Артьом в бригадата. На Вовата взе да му харесва да се прави на голям бос и да командва групировката.

Днес Никита трябваше да научи дали Чугунов е оттеглил жалбата си от полицията, дали се е отрекъл от показанията си. Ако не го е направил, в ход трябваше да влезе една забранена хватка.

Тъкмо се беше облякъл и мислеше да тръгва, когато някой позвъни. Беше Вовата.

— Накратко, загазихме! — още на вратата каза той.

После се насочи към кухнята, отвори хладилника, извади една незапочната бутилка водка и пъшкайки нетърпеливо, махна капачката. Постоянно беше подпийнал. Никита беше забравил кога за последно го е виждал в трезво състояние.

— Ще удариш ли едно? — колкото да спази протокола попита Вовата.

— Ами не, нещо не ми се пие.

— Аз пък ще ударя. И ти ще удариш, като разбереш.

— Какво да разбера?

— Налетяха ни. Яката ни налетяха.

— Кой?

— Гърлето.

— Кой пък е този? — равнодушно попита Никита.

Беше му някак все тая кой е нападнал териториите на черняевската групировка.

Той вече си бе уредил нещата — бе си върнал апартамента. И почти бе успял да разреши един проблем, възникнал между другото. Чугунов задължително ще се огъне и ще промени показанията си. А другото малко го интересуваше. В пламъци да изгорят дано тези черняевски мутри.