Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Възможно ли е да го подозира в нещо? На челото на Чугунов избиха капчици пот.

— Нещо май се поизпоти, шефе — подигравателно му се усмихна Гърлето. — Притесни се. С една дума, в криминалните среди се носи слух, че май ти си очистил Челентано.

Гърлето много внимателно проследи реакцията на Чугунов и изглежда, прочете нещо в очите му.

— Абе какви са тия глупости?

— Добре де, не се впрягай — снизходително махна с ръка Гърлето. — Твоят Челентано не беше кой знае какво, средна работа. Въпреки че, ако старата гвардия разбере, ще ти теглят ножа.

— Какво да разбере? — Чугунов не можеше да се владее вече. Целият пребледня.

— Че ти си го пречукал.

— Не съм аз.

— Е, хайде сега, не си — ехидно му се усмихна Гърлето. — С една дума, аз не съм ти Челентано. И без личните си бодигардове не мърдам никъде. При мен тия не минават.

— За какво говориш, братле?

— Затваряй си устата и не прекъсвай по-големите босове! Няма какво да ми се правиш на голям тарикат! Свърши се с твоя тарикатлък. Още тогава се свърши, когато предаде групировката ни. Разбра ли за какво говоря?

Нима Гърлето му намеква, че той е предал на ченгетата рекетьорската групировка, чийто член сам беше някога? Но това е нелепо!

— Е, това вече е пълна лъжа! — извика той.

— Лъжа, казваш… Това било лъжа. Така да бъде. А виж, за Челентано е истина, така ли?

Чугунов блокира напълно. Нямаше сили да каже каквото и да е. Просто гледаше обречено Гърлето.

— До ушите си загазил в калта, шефе — продължи надменно Гърлето. — Но нищо, имаш шанс. С една дума, вече си имаш гръб.

На Чугунов направо му се зави свят. Бе се срещнал с Гърлето, за да му даде зелена светлина за териториите на Капитана и Бичмето, пък той взе, че извъртя всичко наопаки и притисна самия него към стената. И то здравата го притисна, мръсникът.

— Ти, разбира се, си съгласен.

Чугунов кимна утвърдително. Че къде ще ходи? От всички страни го притиснаха.

— Е, щом е така, ще отблъснем атаката на черняевските мутри. Нали са те рекетирали?

— Така излиза.

— Ами чудесно тогава. Ще те защитим от тях, а после ще нападнем териториите им. Това ще е почти по правилата.

Гърлето наистина имаше намерение да го направи. Само че на Чугунов вече му беше все тая. Беше загубил независимостта си. „Каква я мислехме, каква стана…“

Заложниците бяха откарани извън града, в едно вилно селище. Там се намираше къщата, в чието мазе вече имаше шестима пленници, двама от тях с по едно ухо.

— Почивайте си, момчета! — с подигравка им каза Вова.

— А нещо за плюскане ще има ли? — попита единият.

— Ще минете и без това. Ще пукнете от глад, ако вашият бос не удържи на думата си. Хайде, Ник! Ще изпуснем Челентано!

Вовата нямаше търпение да седне пред телевизора. Той обожаваше италианските комедии и се превиваше от смях на истинския Челентано.

Никита нямаше нищо против да му прави компания. Но преди да излезе от мазето, той забеляза, как изразът на заложника Зъбов изведнъж се промени при споменаването на името Челентано.

Къщата някога е била собственост на някакъв бизнесмен. Черняевските мутри му я приватизирали, защото имал дългове. Страхотно гнезденце. На Никита и Вовата никак не им се искаше да си тръгват и именно поради това останаха да пренощуват.

Телевизорът беше в просторния хол с камина. Вовата подложи под краката си каса бира, настани се удобно в мекото кресло и включи телевизора с дистанционното. Филмът трябваше да започне всеки момент…

Никита също гледаше телевизора, само че движещите се фигури на екрана изобщо не го вълнуваха. В съзнанието му като на лента се въртяха съвсем други кадри.

Първо си спомни изплашената физиономия на Вовата, когато неочаквано се бе появил в селото. Че даже бе хукнал да бяга от него. Мислеше, че смъртта е дошла да го прибере. Имаше защо да се страхува.

А след това в съзнанието му изникна образът на Чугунов. Никита много добре беше запомнил страха в очите на бизнесмена, когато петорката им начело с Витал отиде да го притисне за апартамента. „Нищо не знам… Никого не съм убивал…“ Това бяха първите му думи. Даже се зарадва, когато разбра истинската причина за посещението им. Значи той също се страхуваше от нещо.

Ами Зъбов? Защо се изплаши, когато Вовата спомена името на Челентано?

„В главните роли Андриано Челентано“ — чу се от телевизора.

Филмът започна. Но това беше само някакъв филм. Виж, животът, той е къде-къде по-интересен от каквито и да било филми. Животът… И в него си има челентановци… Чакай малко! Челентано!