Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Добре де, вземам си думите назад.

Да ги вземат дяволите тези магарета! И Кримов, и Зъбов, и двамата се правят на много важни, ама хабер си нямат от престъпния занаят, а надницата им направо космическа. Трябва да ги смени. Но с кого? Само за последните два дни той загуби шестима бойци.

— Какво ще правим?

— Ами ти нали си най-умният, ти кажи — злорадо му се усмихна Зъбов.

— Абе то, знам аз какво трябва да се направи — изгледа го злобно Чугунов. — И ще го направя, бъдете спокойни. Вървете и добре си помислете как да спипате тези говеда Вовата и Никита.

— Добре, ще си помислим — кимна му Кримов.

В очите му се четеше пълна апатия към всичко. Чугунов беше сто процента сигурен, че изобщо няма да мисли за някакви си там Вовата и Никита. На Зъбов също му беше все тая. Край, за нищо не ставаха вече момчетата. Сдадоха багажа. Трябва да се отърве от тях.

Кримов и Зъбов излязоха от кабинета. Чугунов остана сам. Набра един номер, който бе научил тази сутрин.

Беше на Сергей Иванович Курилов — голям бос, притежаващ една от най-силните столични групировки, по прякор Гърлето. Той беше бивш подчинен на някога авторитетната мутра по прякор Чугуна. Но сега самият Чугунов беше готов да стане слуга на този голям мафиот, стига само да се отърве от опасните атаки на изродите на Капитана.

И дума не можеше да става, че ще се справи със собствени сили с Вовата и Никита. Големи тарикати излязоха. Направиха на две стотинки стария рекетьор. Но нищо, ще ги научи той тях…

Пристигнаха с две коли до сградата, в която се намираше офисът на Чугунов. Никита слезе пръв от колата, след него тръгнаха и останалите.

Досега всичко му вървеше по вода. Първо съсипа бизнеса на Чугунов, с което предизвика ответния му удар. Но всичко беше много добре пресметнато и двамата убийци-аматьори се хванаха в капана. Отрязаха им по едно ухо — за сплашване на тартора им. Жестоко е, но е по-добре, отколкото да ги убият.

Никита предвиди и по-нататъшните ходове на Чугунов. И още четири мутри бяха пребити в апартамента му. Дошли нашите да отвлекат родителите му, да ги откарат кой знае къде. Чугунов, мръсникът, знаеше много добре къде е слабото му място и реши да му нанесе удар точно там. Само че нанесе удар на самия себе си.

Докараха Чугунов до пълно отчаяние. Оставаше само да го довършат. Точно затова към офиса му сега се набираха единадесетте бабаити с нагли физиономии и убийствени погледи. Най-отпред вървяха Никита и Вовата, след тях Джина с неговите биячи, а Артьом беше ариергард.

Между другото, не се наложи да вземат страха на когото и да било. На входа на офиса трябваше да се преборят само с двама бабанки. Всичко стана набързичко, по грубия начин и без много шум.

И отново се изправиха пред добре познатата им врата, и отново видяха същите онези двама охранители в приемната. Никита вече знаеше, че тези двамата не са просто някакви пазачи, нито са телохранители, а са дясната ръка на Чугунов.

Първите му помощници имаха доста изморен вид. Сякаш някой ги беше изтезавал часове наред. Пиеха кафе, а секретарката припкаше около тях.

— О! Пак ли вие! — избоботи недоволно Вовата.

Той пак беше готов да им се нахвърли, но те даже не помръднаха от местата си. Нямаха никакво желание да се съпротивляват. Никита видя в очите им мрачно отчаяние и примирение със съдбата. А съдбата им явно не беше лека…

Джина с биячите си се насочи към тях. Щрак-щрак — и двамата бяха закопчани с белезници и наредени един до друг на пода. Никита и Вовата влязоха в кабинета.

Чугунов стоеше до бюрото си. Тъкмо приключваше разговора си по телефона и се стъписа, забелязвайки опасните гости.

— К’во, тъпако, изненадахме ли те? — сопна му се Вовата.

— Вие?! — направи кисела физиономия Чугунов, сякаш току-що беше изял цял лимон.

— К’во, не можеш да повярваш на очите си ли? Ей сега ще повярваш!

Вовата рязко скочи към него и яката го центрира в десетката. А юмрукът му беше доста здрав. Чугунов залитна назад и полетя към стената.

— Е, к’во, повярва ли сега? — наду се Вовата.

— Повярвах! — плахо кимна Чугунов.

Никита внимателно следеше всяко негово движение, беше облечен с двуреден костюм. Току-виж, има раменен кобур е пистолет. Но не, нямаше нищо. Чист беше чичката. Никита лично се убеди в това.

Те също не бяха въоръжени. Точно сега не трябваше да носят оръжие. Беше прекалено опасно. Ами ако отнякъде се появят ченгета?

— Май експериментът ти не беше успешен, нали? — подигравателно попита Вовата.