Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Другия път ще те изпратя с тях — каза Чугунов и го изгледа злобно.

— Ами прати ме де! И какво, като ме пратиш? Мутрите на Капитана са си опекли работата. Няма да се срещнат с нас. Нали ги предадохме на ченгетата. А при тях всичко става по неписаните им закони.

— Абе ти ли ще ме учиш на тези закони? — озъби му се Чугунов. — Че знаеш ли откога съм в занаята?

Вече си имаше своя групировка. Цяла бригада събра, пехота от петнадесет бойци. Засега са малко, разбира се, но с времето ще си набави повече. Може би беше избързал да ги прати на акция… Но не можа да издържи на изкушението. Под охраната на Капитана и Бичмето се водеха сума ти изгодни доходни обекти. Сред тях бяха някои банки, складове на едро, супермаркети и т.н. Общо взето, имаше с какво да се облажи. А нямаше кой да отстоява обектите, почти цялата групировка беше на топло. И колкото и да се стараеха адвокатите да ги измъкнат, нищо не се получаваше. Ченгетата бяха стъпили здраво на врата на черняевските мутри и правеха всичко възможно, само и само да не пускат никого от пандиза.

Щом някъде има келепир, все ще се намери кой да намаже. Рано или късно, все някой щеше да сложи ръка върху частните фирми, които все още са под контрола на черняевската групировка. И защо този някой да не е Чугунов? Разбира се, няма да може да си присвои всичко, но все нещичко ще изкяри.

Той проучи ситуацията и установи, че в организацията на Капитана са останали само дребни риби. Всички повече или по-малко авторитетни момчета бяха хвърлени зад решетките. Именно затова, изпращайки своя бригада при мутрите на Капитана, Чугунов беше сигурен, че ще успее да ги притисне. Но уви… Мутрите му се сблъскаха лице в лице с Вовата, боец от бойната бригада на Витал. Момчето се оказало прекалено отракано. По най-безцеремонен начин разкарал Бобъра с биячите му. Че отгоре на всичко се опитал да им вземе страха, заплашил ги с някакви несъществуващи бойци с автомати. Преметнал ги като зайци.

— С една дума, дойде ми страшна идея — каза Чугунов. — Имам едно старо приятелче, ръководи една от големите столични групировки. Ще си поприказвам с него и ще му подшушна за територията на Капитана. Ще ги помете като ураган, до шушка ще ги обере. Е, и за нас ще остане нещичко — заключи той и погледна тържествуващо Кримов и Зъбов — демек, вижте ме колко съм умен.

Една раздрънкана синя жигула сякаш насила се дотътри до близката колонка на бензиностанцията. От нея слезе съвсем обикновен младеж, който с нищо не се отличаваше от тълпата. Никой не му обърна внимание.

Другото момче също не блестеше с кой знае каква външност и с нищо не привлече вниманието на касиерката, на която плати за двадесет литра бензин.

Момчето, което шофираше, пъхна пистолета за зареждане в резервоара. Броячът на колонката започна бързо да се върти и отсечено отчиташе литрите. Когато резервоарът започна да прелива, пистолетът продължи да работи. Бензинът, който се разплискваше от резервоара, опръска момчето, но той като че ли не го забелязваше, и продължи да разлива горивото. Сякаш беше заспал.

Беше късно вечерта, почти нямаше коли, а обслужващият персонал изобщо не се интересуваше от някаква си там раздрънкана жигула. Виж, ако беше мерцедес, би било друго нещо. Никой не обърна внимание на локвата, образувала се под гумите на жигулата.

Таратайката си тръгна. И само няколко минути след това бензинът се възпламени. Огънят ставаше все по-голям и по-ярък, с всяка минута се разрастваше все повече. Още малко, и пожарът щеше да придобие катастрофални размери.

Персоналът на бензиностанцията реагира бързо и правилно. Извикаха пожарникари, пуснаха в действие и наличните пожарогасители, пясък, вода. Преди пристигането на пожарните коли вече бяха успели да потушат основния източник. Пожарникарите само довършиха започнатото.

Взрив нямаше. Но това си беше жив късмет. Ако се бяха забавили още малко, белята щеше да стане.

На следващата сутрин дежурните в районното управление на милицията получиха обаждане от анонимно лице. Непознатият им съобщи, че в района на бензиностанцията, която принадлежи на фирма „Зареждане — сервис“, е заложено взривно устройство с голяма мощност.

— Някой си прави шегички — реши дежурният, набирайки номера на федералната служба за безопасност.

— Всичко е възможно — кимна помощникът му. — Но вчера на същата бензиностанция е имало пожар.

— Нас пък какво ни интересува? Работата ни е да алармираме.

— Правилно, пък те да му мислят — съгласи се помощникът.