Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Джина и биячите му осезаемо се напрегнаха и започнаха притеснено да шарят с очи. Изплашиха се. Вовата също се разтревожи, както и Никита. И на двамата им замириса на кръв. Но външно не показаха безпокойството си. Шестимата късо подстригани бабаити се приближиха към масата.

— Кой се води шеф тука? — грубо попита най-старшият от тях. Лицето му беше налято с кръв, гледаше страшно с по-мътнелите си очи.

— Кой си пък ти, че питаш за шефа? — след дълга пауза пренебрежително попита Вовата.

— Не е важно.

— К’во каза?! — Вовата го изгледа с отвращение. — Не е важно ли? Че ти си господин Никой бе, педал смотан! Някакъв сульо! И няма какво да ми се правиш на тарикат тука… Я се омитай, докато не съм те ступал! Хайде движение!

— Ще съжаляваш за това! — Заплахата в очите на бабаита стана още по-забележима.

Но в същото време той някак си се стъписа. Явно не беше очаквал Вовата да му се опълчи така.

На масата пред Джина лежеше джиесем. Вовата го грабна и бързо набра някакъв номер.

— Гена! Пращай момчетата с калашниците към входа, бързо! Какво, след две минути ли? Давам ти една! Времето ти е… — Той не сложи джиесема на масата, а го метна небрежно настрана и недоволно изгледа бабаита, който видимо се притесни. — Ти още ли си тук? Е, тогава ше се наложи да си поговорим по друг начин…

— Виж какво, дай да си забием една среща — припряно каза бабаитът.

— А, не, не става! — Гледайки някъде встрани, заяви Вовата. — Не знам с кого си имам работа…

— Чугуна иска да си поприказвате. Има определени претенции към теб. За тази кръчма например…

Никита учудено изгледа бабаита. А на Вовата направо щеше да му падне ченето от изненада.

— Чугуна ли?! Чугунов?

— Същият.

— И какво иска?

— Нали ти казах, има претенции към теб. Ще трябва да делите. Тази кръчма например го устройва.

— Абе я се скрий някъде бе, марда! — изрева разярено Вовата.

Той се надигна от мястото си. Никита, Джина и биячите застанаха до него.

Бабаитът се притесни още повече. А момчетата зад гърба му, те пък съвсем загубиха ума и дума, но се стараеха да не го показват.

— Добре де, тръгваме — закима послушно бабанката. — До утре…

— Даже и през ум да не ти минава! Направо му кажи на твоя Чугунов, че е педал и доносник на ченгетата. Не искам да ме окошарят пак заради него на срещата. Хайде, омитай се оттука!

Вовата най-демонстративно погледна часовника си — демек, всеки момент трябва да дойдат момчетата с калашниците. Жестът му имаше голям ефект — неканените гости побързаха да се измъкнат.

— Видяхте ли как им свих сармите? — огледа всички с победоносен поглед Вовата.

Джина угоднически му закима с глава — един вид, наистина, добре ги нареди, аз нямаше да мога да се справя така. Демек, точно навреме наминахте с Ник.

— Хич не ми харесва тая работа — каза Никита.

— Много ясно, че не ти харесва — с делови вид му кимна Вовата. — Нали самите ние искахме да му налетим на Чугунов. А пък той взе, че ни изпревари и ни прати свои хора. Много нагъл е станал този тип, тръгнал да завладява нашите територии. Искал кръчмата… Абе що не духа супата!

— Изгоря със срещата миналия път той — каза Никита. — Направи голяма издънка. Предаде ни на ченгетата. Никой не може да ни търси сметка сега за това, че няма да се явим за изясняване на отношенията.

— Точно така, никой!

— Освен сами да му нарочим среща… Но не сега.

— А кога?

— Трябва да го накажем, хубаво да го накажем, да го вкараме в калта до ушите. А след това ще благоволим да се срещнем с него, обаче като победители. И ще му поставим ултиматум, ще играе по нашата свирка.

— Трябва да го обмислим.

— Няма за кога да го мислим. Трябва да действаме. Между другото, знам много добре какъв ще е първият ни ход.

Вовата наостри уши. Като че ли предварително беше съгласен с това, което Никита смята да му предложи.

Чугунов гледаше начумерено Кримов и Зъбов.

— Да, изложихте се отвсякъде — заключи той.

— Ние пък какво сме направили — нацупи се Зъбов. — Сам си си виновен за всичко…

— Аз ли? Май нещо не чух добре?

— Добре ме чу — поклати глава Кримов. — Нали Зъбов ти предлагаше да вземем в групировката бивши ченгета, изпечени типове. А не като тия квартални мухльовци, които ти събра.

— Е, здрави кратуни имат, разбира се — продължи вместо него Зъбов. — Яко са се напомпили, но грам мозък нямат. Само се правят на тарикати, ама като се сблъскаха с истински мутри, и замалко не зацапаха гащите от страх.