Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Нали Чугунов имаше някакъв покровител от старите мафиоти. И прякорът му беше Челентано…

— Вова, не ти ли се струва странно, че на Чугунов никой не му покриваше гърба? — Кашата от мисли в главата на Никита започна да се подрежда в логична последователност.

— Кога? Къде? Какво? Колко? — попита Вовата разсеяно, докато сладко хрупаше чипс.

Беше ударил доста бирички, но все още разсъждаваше трезво.

— Налетяхме му на Чугунов. Нали така?

— Е?…

— Нали насъска тъпаците си срещу нас?

— Така беше.

— Ами къде беше неговият Челентано тогава? Помниш ли, че и Витал го пита същото?

— Ами да…

— Чугунов каза, че Челентано се е запилял някъде.

— Ъхъ…

— И все още не се е появил. Чугунов ни налетя и отблъсна атаката ни със собствени сили.

— А ето го и Челентано — посочи телевизора Вовата. — Направо да умреш от смях.

— Вярно, да умреш от смях. От думата умирам. Няма го стария мафиот, мъртъв е. Сега разбирам вече защо тогава Чугунов се изплаши толкова. Той е мислел, че сме дошли да му търсим сметка за Челентано. Той го е очистил. А и този Зъбов… Много се притесни, когато спомена за Челентано. Слушай, братле, я изключвай телевизора. Днес ще гледаш друг филм. Няма да е комедия, но пак ще е интересно.

— Какво?

— Трябва да накараме Зъбов да се разприказва.

— За какво?

Вовата така и нищо не разбра. Затова на Никита му се наложи да му обясни всичко отначало. След това разяснение Вовата нямаше друг избор, освен да включи видеото на запис. Прекалено голям мерак имаше да гледа филма. Ако не сега, поне по-късно.

Двамата с Никита слязоха в мазето и замъкнаха Зъбов в хола. Вовата се зае да пали камината.

— Камината дърпа добре — без да гледа към заложника, занарежда той. — Дървата са сухи. Мисля, че за няколко часа целият ще изгори.

— Абе няма нужда целият — делово отговори Никита. — Трябва да му отсечем едната ръка, после другата. Краката също няма да е лошо да му кръцнем. После и главата отделно ще я хвърлим в огъня. На части ще изгори по-бързо.

— Тогава първо ще му резна долната глава — изкиска се Вовата.

— Да вземем да го гръмнем по-добре?

Никита носеше оръжие. И той, и Вовата бяха въоръжени със страхотни автоматични пистолети от системата „Колт“. А собственият му арсенал, състоящ се от пистолет „Глок-17“ и два ТТ, все още беше скрит на сигурно и никому неизвестно място.

— Имаш добри идеи, братле! — зарадва се Вовата.

Той светкавично извади пищова от кобура на кръста си и го насочи към слабините на заложника.

— Какво правиш! — ужасен викна с пресипнал глас Зъбов.

— Ще те разделя на части! Първо ще ти прострелям долната глава. След това единия пръст, после другия.

— Недейте така!

— А как?

— Какво съм ви направил?

— На нас ли? На нас нищо. Очистил си един човек.

Вовата взе Зъбов на мушка не само в прекия, но и в преносния смисъл.

— Какъв човек?

— Един бос от старата гвардия.

— Какъв бос?

— А, ти не знаеш, така ли? — каза Вовата, приближавайки се заплашително към пленника.

— Не — побърза да отрече Зъбов.

Той все още не знаеше, че го наблюдава зоркото око на една видеокамера. Снимаше един от биячите на Джина. И разговорът, разбира се, също се записваше на касетата.

— Обаче аз имам един много сигурен източник. Та така, мухъл, според този източник ти си гръмнал грузинския бос по прякор Челентано. А след това си го изгорил в камина.

— Не е така.

— Какво не е така?

— Не съм го изгарял!

— А какво направи с него тогава?

— Не съм го изгарял — промърмори Зъбов, замислено гледайки в една точка.

Явно се огъна.

— Питам те — какво направи с него?

— Закопаха го.

— Точно така. Първо сте го изгорили, а после сте закопали праха му.

— Абе не сме го горили, ти казвам…

— Жив ли го закопахте? — ококори се от ужас Вовата.

— Абе не, мъртъв беше вече.

— Ти ли го пречука?

— И аз участвах. Но за всичко е виновен Чугунов.

— Виж, за това моят източник нищо не каза — продължи да го притиска Вовата. — Разбрах, че без Чугунов си го убил.

— Всичко е заради Чугунов! — изпадна в истерия заложникът. — Той обиди боса, нарече го „лукова глава“. Онзи му скочи с нож, не успя да го докопа. Първо Кримов го удари, а след това и аз… Счупих му врата. И всичко заради Чугунов.

— Ти поне загряваш ли, че за това ще ти видят сметката? — попита Вовата.

Но Зъбов сякаш не го чуваше. Загледан в една точка, той повтаряше едно и също като навит на пружина.

— За всичко е виновен Чугунов… Чугунов е виновен… Чугунов…