Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Абе млъкни бе, нещастник! — ритна го с крак Вовата.

— Млъквам!

Зъбов като че ли дойде на себе си и го погледна измъчено.

— Къде закопахте Челентано? Хайде, да вървим, ще ни покажеш.

— Ще ви покажа — закима Зъбов.

Така Никита и Вовата спечелиха най-силния си коз срещу Чугунов.

През нощта вече стояха пред гроба на Челентано. Зъбов и Кримов разкопаваха, а Вовата и Никита си пийваха биричка на чист въздух. Джина и биячите му също присъстваха на събитието, но в качеството на телохранители. Авторитетът на Никита и Вовата порасна неимоверно в очите на Джина. Нали той вече не е господин Никой в организацията. Беше го посочил като свой заместник лично самият Капитана. Дори и да е изпуснал инициативата от свои ръце, дори и да са я поели Никита и Вовата, все пак той продължаваше да играе главната роля — носеше отговорност за общата каса.

Витя Зимовка по прякор Евреина никога не бе съжалявал, че е станал мутра.

Само по филмите изкарват мутрите такива, че не правят нищо друго, освен да ходят на срещи за разчистване на сметки и да се стрелят за няма нищо. Разбира се, и това го има. Въпреки че самият Евреина нито веднъж не беше присъствал на подобни сблъсъци. Работата му не беше кой знае какво, но беше много отговорна.

Заедно с Коня по цели дни киснеха в един много уютен кабинет в офиса на банка „Изток-Империал“. И всичко бе както си му е редът — пийват си кафенце от най-хубавите сортове, страхотна безалкохолна биричка, през зимата е уютно топло, през лятото приятно прохладно. А пред тях — цял ред монитори. Седят си спокойно, лапат мухите и от време на време поглеждат към входа, а и за залите и приемната не трябваше да забравят. Всичко трябваше да е тип–топ. Ами че то и без това всичко си беше на шест. Службата за сигурност в банката не беше лоша, охранителите не си клатеха краката, всичко при тях беше изрядно. А Евреина и Коня бяха там за всеки случай, ако евентуално някоя друга групировка им връхлети внезапно и мутрите и се опитат да нахлуят директно в кабинета на директора. Точно тогава те трябваше да преградят пътя им с гърди, да поемат удара върху себе си. Имаше два варианта — или да умрат в престрелка, или да уредят среща за изясняване на отношенията.

Случвало се бе вече да им налитат мутри от чужди групировки. Но не бяха стреляли по Евреина и Коня, а просто чрез тях нарочваха среща с по-големите босове и си тръгваха по живо по здраво. А на самите разпри вече отиваха бойните бригади. Евреина и Коня нямаха работа там. Че нали можеха само да показват бицепси. Е, ако са в настроение, можеха и да размажат нечия физиономия, но иначе за нещо по-опасно не ги търси.

Затова пък пред момичетата се правеха на големи гангстери. Перчеха се, че са от черняевските мутри…

Но напоследък Евреина се беше понаплашил. Нямаше го Капитана. Нямаше го Бичмето. Нямаше ги съветниците им, всички авторитетни мутри бяха окошарени. Че даже и биячите на партиди ги хвърлиха в следствения изолатор. Останаха шепа хора. Групировката загуби силата си, всеки момент можеше някой да им налети. И то доста грубо да им налети. Евреина ще им нарочи среща, това не е проблем. Проблемът бе в това, че ще се наложи и той да участва в сблъсъка между групировките. Хора няма. Ето, Коня го прехвърлиха на друг обект. Един вид, Евреин, оправяй се сам… А сам не му се искаше…

Евреина седеше в стаичката си и гледаше екраните на мониторите. Не обърна особено внимание на четиримата новодошли посетители — един мъж на години, а с него някакви трима, като че ли телохранители. Всички имаха доста респектиращ вид, бяха изтупани от главата до петите. Носеха скъпи костюми, имаха предразполагаща външност. На пръв поглед изглеждаше така, сякаш е дошъл някакъв голям бизнесмен с охраната си, за да тегли кредит.

Евреина усети, че има нещо гнило, когато четворката се насочи директно към кабинета на директора. Прекалено свойски се държаха.

Той веднага скочи от стола, излетя в коридора, като стрела влезе в приеманата. Секретарката с външност на фотомодел поливаше цветята, той направо я помете като ураган и я блъсна силно отзад. И без това късата й поличка се вдигна още по-нагоре.

— Ох, Витенка! — фамилиарно му се усмихна тя. — Бъди по-внимателен. Знаеш, че съм без бельо…

По принцип Зоечка си беше момиче на място. Просто обичаше да го кара да се чувства неловко. Знаеше много добре, че той винаги я е желал. И затова се гавреше с него, без изобщо да се притеснява. Евреина не можеше да я пипне и с пръст. Нали Капитана ще му отреже главата, ако, не дай си боже, директорът се оплаче от него.