Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Добре де, ще измислим нещо…

— Да тръгваме тогава. Колата ни чака долу.

— А Джина?

— Какво Джина?

— Трябват ни пари. Много пари. Много добре знаеш, че никой няма да ти даде бойците си просто ей така, за чест и слава.

— Абе ще го намеря аз него, на всяка цена ще бъде там.

Но Вовата се кълнеше напразно. Не намери Джина през целия ден. Затова пък на Никита му провървя. Успя да се свърже с Гена Измайловски. След час трябваше да се срещне с него.

— Е, здравей, братле! — Гена едва не го смачка в прегръдките си.

— Отдавна ли си навън?

— Ами около седмица вече.

— Как я кара Краля?

— Нищо ново при Краля. Ченгетата се опитват да му лепнат доста годинки затвор. Обаче той ще се измъкне. Между другото, помоли ме да ти предам много поздрави, ако се видим. Цени те той тебе, много те цени — каза Гена, гледайки Никита с уважение.

— Свърши ли това, за което те помолих? — Време беше да преминат от празните приказки конкретно към въпроса.

— Че ти за какъв ме вземаш? Щом съм обещал нещо, значи ще го направя. Хайде да тръгваме, че босовете те чакат — подкани го Гената, посочвайки му колата си — лъскав джип „Чероки“. Съвсем новичък беше, сякаш току-що изкаран от завода.

— Готин е, нали?

— Никак не е зле — кимна Никита.

— Качвай се, тръгваме.

— Ами аз да дойда с моята… — Посочи беемвето, зад чийто волан седеше Вовата.

— Не е лоша таратайката. Обаче ще отидем с моята. Така трябва.

Никита реши да не спори. Сега не му беше времето да се инати. Седна в джипа и след около пет минути стигнаха до ресторанта, в който ги чакаха.

На една от масите седяха трима здравеняци с кисели физиономии и мързеливо си пийваха биричка. Бяха облечени в съвсем обикновени анцузи, джапанки и бели потници от тези, които се ползват за долно бельо, а на дебелите им вратове висяха златни ланци. Ето, това бяха въпросните големи босове, с които Гената беше обещал да го срещне. Но Никита остана с впечатлението, че са или някакви пълни убитаци, които нямат никакво влияние в мафиотските среди, или момчетата просто са дошли отморят и да пийнат по биричка. Потвърди се второто. Авторитетите се бяха събрали да си починат и да си полафят. Сякаш не бяха в час с проблема на Никита и се съгласиха да го приемат в компанията ей така, между другото.

— Ето — обърна се Гената към единия по име — това е Ник, точно за него ти говорих.

— Ааа… — Здравенякът с кос белег на лявата буза погледна мързеливо Никита. — Е хайде, сядай… — Посочи му едно свободно място на масата.

— Гената каза, че искаш да говориш с нас за някаква важна работа — вяло попита единият, отмествайки поглед встрани.

— Че кой ще се обръща към такива солидни хора като вас за несериозни неща? — каза Никита, кимайки към всички на масата.

Отговорът му им хареса.

— Вярно, изобщо не ни прилича да си губим времето с празни приказки — одобрително каза друг. — Гената каза, че си се застъпил за самия Крал.

— Е, чак пък „застъпил“, прекалено силно казано. Краля е мафиот от старата гвардия и сам можеше да се защити. Само му помогнах малко.

И този отговор се зачете като червена точка в полза на Никита.

— Така е, знам го аз Краля — със самочувствие каза първият авторитет. — На такива хора като него се крепи светът. Господ здраве да му дава. А сега, давай по същество.

Никита реши да не разтяга локуми и стараейки се да не се впуска в излишни подробности, им разказа за проблемите си.

— Ами така стана, че няма кой да отбие нападението — завърши той. — Всичко е върху моите плещи.

— Да, Капитана и Бичмето ги познаваме. Точни момчета са — закимаха съпричастно босовете. — Здравата ги сгащиха ченгетата.

Всички направиха състрадателни физиономии — един вид, и на нас могат да ни стегнат юздите по същия начин.

— Но и Гърлето го познаваме. И с неговите бригадири сме в добри отношения — разпери ръце един от тях. — Нали разбираш, брато, не върви да си разваляме отношенията с тях.

Демек, извинявай, братле, но с нищо не можем да ти помогнем…

— Ами аз имам нещо предвид — хвана се като удавник за сламка Никита.

— Какво искаш да кажеш? — прояви интерес третият бос. — За кинти ли говорим, или за дял в бизнеса?

— За мангизи.

— Щом е за мангизи, добре. Но на нас ни изнася повече да имаме дял в бизнеса.

Никита не беше очаквал подобен обрат на нещата. Той съвсем загуби надежда.

— Не говорите с правилния човек — процеди през зъби той.

— А с кого да говорим?

— С Капитана и Бичмето.