Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Разбрахме се, братле.

С това изясняването на отношенията завърши. Гърлето си замина с мутрите си, а Никита и Вовата останаха на поляната. Трябваше да проведат още един разговор.

— Е, какво, момчета, решихте ли проблема с мангизите? — попита Ковача.

Другите двама бригадири също чакаха положителен отговор от тях.

— Ами не, не се получи — започна да увърта Никита.

— Прецакаха те, нали? — жлъчно се усмихна Ковача. — Е, нищо, брато, ще решиш проблема. А ако не го решиш, ще те намерим. Имаме координатите ти, така че не се притеснявай толкова, братле.

— Нали знаеш, брато, времето е най-лошият ти враг — добави другият бригадир.

— Точно така, най-злият — кимна одобрително Ковача. — Между другото, реших да ти кача процента на лихвата.

Сега всеки просрочен ден качваше двадесет процента отгоре и върху трите дълга.

Никита се прибираше в ужасно настроение.

— Абе какво си се оклюмал така? — опита се да го разведри Вовата. — Няма да имаме проблеми с мангизите. Капитана и повече ще им цака на тези нещастници. Нали видя, че всичко стана перфектно, както трябва. Благодарение на нас.

— Ами представи си, че Капитана не сподели твоята радост — скептично го погледна Никита.

— Абе ти луд ли си! Такъв велик подвиг извършихме!

— А ти чувал ли си поговорката, че на чужд гръб и сто тояги са малко?

— Абе я се отпусни, брато! Да вземем да обърнем по сто грама, а?

— Може и по двеста.

На Никита изведнъж му се прииска да се напие. Да се отнесе в паралелния свят, където няма никакви капитановци, нито ковачи, нито пък дългове…

И наистина успя да се отнесе в паралелния свят.

Гърлето изглеждаше доста потиснат. И Чугунов скоро разбра каква е причината. Налетял на черняевските територии, но нищо не успял да завземе.

— Здраво отбраняват позициите си момчетата — унило каза той. — С нищо не можеш да ги помръднеш.

— Освен с куршум — изръси неочаквано Чугунов и казаното му се стори точно на място.

В отговор Гърлето го измери с изпепеляващия си поглед.

— Ти не си го казвал, а аз не съм го чул. Аз да не съм ти някакъв главорез. Не ми трябва война. Черняевските мутри са абсолютно прави и няма нужда да си търся белята, не е според правилата.

— А кое е според правилата?

— Да те рекетирам например, е според правилата! — злобно го скастри Гърлето. — Нямаш никакъв гръб. Просто нямаш. Затова съвсем спокойно и без много приказки идваш под моя закрила. Разбра ли ме?

— Абе аз, че те разбрах, разбрах те… Обаче Капитана също иска да ме вземе под своя закрила — реши да му натрие носа Чугунов.

— В час съм с нещата. И искам да те посъветвам нещо. Утре ще отидеш при ченгетата и ще оттеглиш показанията си. Няма смисъл да си развалям отношенията с черняевските мутри.

— А, значи реши с мен да си измиеш ръцете. Бий по своите, за да се страхуват другите.

— Мери си думите, ясно ли е? — кресна му Гърлето.

Той смъмри строго Чугунов и трябва да се признае, че като че ли имаше ефект. Но неизвестно защо, Чугунов не стана и не заяви тържествено, че утре ще отиде да изтегли жалбата си от полицията.

Гърлето изобщо не беше чак толкова страшен. Просто се правеше на такъв.

Този разговор се проведе по време на обяд в един ресторант, в който освен тях двамата нямаше никой друг. Вечерта Чугунов се прибра вкъщи.

След като за пореден и както изглежда, за последен път даде своя или по-скоро не съвсем своя четиристаен апартамент, бе наел луксозна стая в хотел „Русия“, докато построи огромната си къща извън града.

Качи се на етажа, отвори вратата и влезе в стаята.

Настроението му не беше кой знае какво. Колкото и да драпаше да се измъкне, бандитите въпреки всичко го бяха притиснали — като пеперуда, забодена с игла. Ако не е Капитана, ще е Гърлето. И няма отърваване.

А на всичко отгоре в стаята миришеше отвратително, като че ли на мърша…

Не, няма да се откаже от показанията си, няма да помогне на бригадира на Капитана да се отърве току-така. Напук на всички!

Абе какво мирише така гадно?

Чугунов сбърчи нос и тъкмо искаше да повика администратора, когато изведнъж телевизорът се включи сам и се чу хленченето на Зъбов:

— За всичко е виновен Чугунов! — мяташе се истерично онзи. — Той обиди боса, нарече го „лукова глава“. Онзи му скочи с нож, но не успя да го стигне. Първо го удари Кримов. А след това аз… Прекърших му врата… За всичко е виновен Чугунов…

Тази гадина Зъбов си е изпял и майчиното мляко… Чугунов побесня.

После се заредиха невъобразими кадри. Някаква дупка и труп, който се вижда под светлината на фенерите. Изваждат трупа от гроба… Това е Челентано!