Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Ами тогава да изчакаме, докато излязат.

— Когато излязат, вече ще е късно. Добре де, съжалявам за безпокойството! — каза Никита, надигайки се от стола.

С цялото си поведение той им показа, че разговорът е приключил. След като нищо няма да стане, няма смисъл да си губят времето.

— Бързаш ли? — каза най-главният и му посочи стола да се върне на мястото си.

— Ами искам да отскоча при долгопрудненската групировка.

— Мислиш, че те ще ти помогнат?

— Ще видим.

— Я го виж ти… — лошо го погледна главният бос. — Знаеш ли, момче, само с една ръка ще те хвана, а с другата ще те размажа. Абе кой си ти бе? — рязко му кресна той. — Кой си ти, че ще ми устройваш тука разпри между уважавани хора? Ами че ти си господин Никой, същинска гнида!

Никита се притесни. Коремът му се сви от страх. Срещу него бяха насочени няколко смразяващи погледа. Очакваше всеки момент да се появи някой тип с пистолет и да го гръмне на място. Полагайки невероятно усилие, той успя да се овладее и да не показва емоциите си, издържа на убийствените погледи на босовете.

— Честно казано, бих те смачкал от бой, за да не се правиш на голям тарикат. Но смятай, че извади късмет. Казват, че си, един вид, кръщелник на Краля. Иначе си си гнида.

— Верно е, момче, много се изсилваш — кимна другият здравеняк. — По принцип, трябва да ти дадем добър урок. Но от нас да мине, смятай, че ти е провървяло.

Той направи знак на някакъв бияч и онзи веднага се яви пред него с джиесем в ръка. Босът го взе, набра някакъв номер и прилепи телефона към ухото си.

— Ковач, ти ли си? Здрасти, брато! Как си?… Можеш ли да удариш едно рамо?… Ами трябва ми бригадата ти. Е, то се знае, ще получиш каквото трябва. Да, добре… Сега ще дойде едно момче при теб. За всичко ще се разберете.

Другият бос също се обади по телефона и се договори с някого.

— Мисля, че петдесет момчета с пушкала те уреждат — каза главният отегчено и погледна Никита.

— Напълно.

— Слушай тогава…

Само след час Никита вече разговаряше с въпросния бос на мафиотската групировка. Вече знаеше, че Ковача ръководи бригада от тридесет мутри. Самият той и момчетата му не бяха местни, отскоро бяха в Москва. Сега групировката си търсеше място под слънцето. Опитваха се да правят дъмпинг на дребно в охраната на търговските обекти. Но като цяло, засега бяха нещо като пушечно месо — навиваха се да участват в разчистване на сметки между групировките срещу заплащане.

Препоръките на тримата авторитети означаваха много за Ковача. Затова посрещна Никита много приветливо, даже не се опита да демонстрира надмощието си над него.

— Утре, казваш… Колкото повече, толкова по-добре… Хубаво, мога да изпратя двадесет и седем момчета. Само че, нали знаеш, всичко се плаща…

Ковача каза цената си. Никита кимна одобрително. В крайна сметка, не ги наемаше със свои пари.

— Парите предварително — настоя бригадирът.

Точно по този въпрос стана голяма засечка.

— Абе, как да ти кажа, брато, малко сме на зор с парите сега. Каса имаме, касиер нямаме.

Наложи му се отново да опише трудната ситуация, в която се е оказал.

— Но пари ще има. Така че не се притеснявай…

— Ами че аз изобщо не се притеснявам — повдигна равнодушно рамене Ковача. — Ти трябва да се притесняваш. Накратко, договорът си остава в сила. После ще ми дадеш парите. Но имай предвид, че за всеки просрочен ден имаш десет процента лихва. Изнася ли ти офертата?

— Добре де, така да бъде.

Никита просто нямаше друг избор, освен да се съгласи да му пуснат брояча.

Абсолютно същия разговор се проведе и с другия бригадир. Тези мутри също бяха от някакво сибирско градче и както и първите се бореха за място под слънцето. Само че този път му сложиха двадесет процента лихва за всеки просрочен ден. Но трябва да се признае, че вторият бригадир все пак го срещна с още една бригада. Договорът беше със същите условия — определена сума плюс двадесет процента.

Вовата се чувстваше герой.

На уреченото място пристигна едната от наемните бригади и застана на неговия фланг. След нея се появи още една, след това трета. Общо събраха около седемдесет и трима, плюс петнадесет техни, черняевски момчета.

Освен това бяха въоръжени до зъби с пистолети, пушки-помпи, автомати, картечници и даже имаха няколко гранатомета подръка. Чуждите бригади не подведоха Никита и се отнесоха много сериозно към въпроса. И с транспорта нямаха проблеми. Колите им, вярно, не бяха кой знае какво — пристигнаха с някакви запазени западни таратайки, волгите също не бяха първа младост, имаше и военни джипове — уазки.