Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Това е изненадата. И това е за теб. Изкара си ги.

Никита се прибра вкъщи на почти личната си кола и майсторски я паркира пред входа. Слезе от нея с голямо самочувствие.

От предния ден вече живееше при родителите си в четиристайния им апартамент. Те все още не бяха преодолели напълно страстта си към алкохола, но тя вече не тревожеше толкова съзнанието им. С помощта на лекаря нарколог тя беше сведена до минимум. А скоро трябваше съвсем да изчезне.

На следващия ден Никита смяташе да закара родителите си в някой скъп магазин. Да си изберат някоя друга дрешка, майка му да си купи малко френска козметика. Нека и те видят малко живот. Между другото, вече бяха започнали да придобиват човешки облик и си спомняха за алкохолния си период като за отдавна забравен кошмар.

Никита успя все пак да постигне целта си. Няма значение на каква цена.

Той бързаше да се прибере. Заключи колата и тръгна към входа. Към същия вход от другата страна на блока се запъти някакво момиче. Той кой знае защо не й обърна никакво внимание. Може би защото вчера вечерта Анечка — скъпата проститутка, работеща само във валута, го беше изтощила до крайна степен.

— Още не се замогнал, а вече се възгордял — чу познат глас зад гърба си.

Никита изведнъж спря и се обърна към момичето. Я гледай ти, Лена!

Беше ослепително красива — с пусната коса, с къса блузка до пъпа, с ластични бели дънки — а крачетата й като на еленче, гърдичките й стегнати, енергично подскачат под блузката… Усети как му се завива свят, сякаш беше ударил на екс половин литър водка.

— Извинявай, не те забелязах! — смутено измърмори той.

Отдавна не се беше смущавал така от някого. Но Лена беше изключение.

— Е, нали това казвам, порасна ти работата и такива като мене не ги забелязваш вече.

В гласа й звучеше ирония, а в очите й играеше палаво пламъче, което излъчваше подчертан интерес към Никита. И както че ли не се опитваше да го прикрие. Тъкмо напротив, стараеше се да покаже влечението си към него.

Лена е нещо сериозно. Не беше някаква си там проститутка от плочките на „Тверская“. И все пак в нея имаше нещо евтино, развратно. Но въпреки всичко Никита я възприемаше сериозно.

Още при първата им среща тя му направи много силно впечатление. И както и да се държеше сега, той беше напълно запленен от нея.

— Няма такова нещо, просто бързах.

— За вкъщи ли?

— Че за къде другаде?

— А аз си мислех, че идваш при мен! — Игривото пламъче в очите й се разпалваше все по-силно.

— В смисъл, при вас с Кеша?

— И така може да се каже. Тази кола твоя ли е? — закачливо каза тя, поглеждайки джипа. — Или си я взел за временно ползване?

— Моя е — заяви Никита с гордостта на опитен ловец, сякаш тойотата беше негова плячка.

По принцип си беше точно така. Колата беше приватизирана от някакъв бизнесмен.

— Никак не е зле — каза провлачено със странно умиление тя.

— Искаш ли да те повозя? — изведнъж изтърси Никита.

— Искам! — кимна му тя. Сведе бавно очи към краката му, огледа го от главата до петите и му се усмихна някак развратно. — Искам… Но не сега…

— Кеша ли те чака? — неочаквано се огорчи Никита.

— Кеша ли? — сякаш се учуди тя. — Аа, да, Кеша…

— Провървяло му е на Кеша. Хубава жена си е намерил.

— Мислиш ли? — развълнува се Лена.

Тя стоеше на едно място, но през цялото време се въртеше неспокойно. Ту леко се надигне на пръсти, ту стъпи на земята, ту се приведе леко, сякаш някой я гали нежно по гърба. А огънчето в очите й се разпалваше все по-силно.

— Не само мисля, а съм сигурен.

— А на теб не ти е провървяло, така ли? — пламенно се вгледа в очите му тя.

А гласчето й едно тихичко и така възбуждащо трепери… В него прозвуча едновременно нежно съчувствие и сила. Никита усети как от силното вълнение му се подкосяват краката.

— Не, не ми провървя. И сигурно няма да ми провърви.

— Че защо, животът е дълъг — всичко е пред теб.

— За някои дълъг, за някои кратък. Всичко зависи от начина на живот.

— Е, да де, ти не си обикновен човек. Нали си мутра.

— А пък на мутрите животът им е кратък, така ли?

— Ами не знам… Все пак не си като другите мутри. Ти си умен.

— Това пък откъде го измисли?

Но тя се престори, че не чува въпроса му, и продължи да говори, сякаш я управлява някаква заложена в нея програма.

— Ти си силен… Красив… Истински мъж…

Може и да беше така, но на Никита му бе някак неудобно да слуша подобни признания от това безумно красиво и сексапилно момиче. По-точно млада жена…