Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Онези, които ме задоволяват у теб — усмихна му се тя и докосна с език гърдите му. — Много ме задоволяват…

Тя бавно започна да се спуска надолу и все по-надолу… Не му позволи да продължи разговора скоро.

— По принцип сексът за мен не е най-важното — каза му след около час.

Трудно беше да й се повярва, но сериозният поглед потвърждаваше думите й.

— Кое е най-важното тогава?

Лена не му даде отговор веднага. Замисли се. Отговори му след дълго мълчание, но явно не каза това, за което се беше замислила толкова задълбочено.

— Ами най-важното за мен е да се повозя на колата ти! — Усмихна се палаво.

— Знаеш ли, това наистина е страхотна идея! — възкликна Никита и скочи от леглото.

Той нямаше нищо против да поскитат с колата из нощна Москва. Но не беше това причината, поради която скочи така рязко от леглото. Просто тя му напомни за колата, за красавицата тойота — нищо, че беше с десен волан. Нали я остави в двора. Ами ако не дай си боже… Но колата си беше на мястото. Никой не я беше пипал.

Среднощното скитане завърши с вечеря в един ресторант в Черняевския район, който работеше през нощта. Естествено, ресторантът беше под закрилата на черняевската групировка. Именно него бяха навестили първо с Витал и Вовата, когато събираха парите за връщането на дълга. Управителят все още ходеше със синина под окото.

Сервитьорите веднага познаха Никита и се разтичаха притеснено. Посрещнаха го като царска особа. Едва ли не се бяха строили в редичка пред масата му. След това се появи и управителят, който побърза да му изкаже почитанията си.

На Никита му беше безразлично. Но виж, Лена направо беше във възторг от начина, по който ги посрещнаха. Държеше се високомерно, с маниерите на кралица. Облечена в строгата си вечерна рокля, тя излъчваше студена красота и недостъпност. Кой би помислил, че само преди малко е правила такива неща… Гледаше на околните отвисоко и само Никита беше възнаграден с нежните й признателни погледи…

Сега той имаше всичко — признание, апартамент, пари, западна кола и разбира се, Лена. Не можеше и да си мечтае за по-добра любовница.

Машината на правосъдието окончателно се повреди и заглъхна. Не можа да глътне големите риби. Първо на свобода излязоха всички мутри от групировката на Капитана и Бичмето, а накрая пуснаха от следствения изолатор и самите тях.

Посрещнаха ги доста тържествено. По този повод Витал си направи труда да наеме две разкошни черни лимузини. След тях се точеше цяла колона от джипове „Чероки“, новички мерцедеси, беемвета. Той рискуваше да си навлече големи неприятности. Всеки момент целият този грандиозен парад можеше да се опорочи от появата на някой отряд на ОМОН или СОБР 19 19 Специален отряд за бързо реагиране. — Б.пр. . „Играта с огъня си заслужава“ — бе заявил Витал. Нека да видят ченгетата, че са безсилни пред черняевските мутри.

— Добре дошъл пак сред нас, братле! — топло посрещна Капитана той.

Онзи разтегли устни в изкуствена усмивка, но очите му останаха студени. Трикратното прегръщане и целуване, което си размениха с Витал, беше горе-долу със същата температура. С Вовата и Никита само се здрависа.

За сметка на това Бичмето се прегърна с всеки. Той искрено се радваше на срещата с момчетата от групировката и не го скри.

— Е, хайде, да се пръждосваме оттук! — Бичмето пръв се качи в лимузината и дръпна Капитана.

Той и сам знаеше много добре, че няма нужда толкова дълго и нагло да се мотаят пред следствения изолатор, но въпреки всичко отхвърли ръката му. Качи се в линкълна бавно и тежко, с достойнство. Подкани Витал, Вовата и Никита да го последват. С този жест ги разграничи от тълпата. Впрочем той не можеше да постъпи другояче. Или всъщност можеше, но това щеше да е доста неразумно от негова страна.

Въпреки че напоследък изобщо не се държеше разумно. Или поне Никита смяташе така…

Автомобилът потегли. Капитана дълго и мълчаливо гледа през прозореца, а после се облегна на седалката и притвори очи, сякаш е страшно уморен.

— Ето, виждаш ли, че всичко се нареди. — За сметка на него Бичмето не мълчеше. — Ето че сме на свобода. Надявам се, че вече сте се подготвили да посрещнете както подобава почетните гости?

— Ние не сме гости — без да отваря очи, го поправи Капитана. — Ние сме господарите.

— Е, днес сте гости! — заусмихва се Витал. — Днес ще си починете хубаво. Момчетата ми вчера обиколиха цяла Москва и ви намериха страшни мадами. Щях да свърша само като ги видях.