Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Поне съвсем мъничко — заприглася майка му.

Те отдавна да биха пийнали по „съвсем мъничко“, обаче умножено по десет, ако не и по двадесет. И щеше да се почне старата песен на нов глас. Целият процес на лечение щеше да отиде зян…

Но ангелът на въздържанието с широки рамене и юмруци като топузи не им позволяваше да пийнат и капчица.

— Ще ви дам аз на вас едно пиене! — избуча недоволно Артьом.

Той току-що излизаше от банята. Беше по долнище на анцуг, гол до кръста, с мокра коса.

— Ти си тук?! — учуди се Никита.

— Ами да — усмихна му се Артьом.

— А аз си мислех, че си се отказал…

— Напразно си си мислел така. Витал ме ангажира с тази работа. А аз го уважавам много. А и теб, Ник, също. Ама ти какво, да не са те пуснали вече?

— Ами уж…

— Или си избягал?

— Четки ли ми правиш?

— А Витал?

— Витал яката го загази. Ще му лепнат доста годинки. Заради Чугунов. Между другото, тази гадина пак ви е изгонил от апартамента.

— Същият… — мрачно каза Артьом.

— Мръсник е този Чугунов! — каза баща му.

— Изрита ни като мръсни кучета, сякаш не сме хора — закима майка му.

— Нищо, скоро ще се върнете. Ще си имаме много сериозен разговор с Чугунов…

— Ами аз… такова… — запъна се Артьом. — Опитах се да го спра, ама къде ти… Накратко, доколкото разбрах, вече има своя групировка…

— Какво означава „своя групировка“?

— Ами той си поговори с мен. „Хайде — казва, — ела при нас в бандата…“ Аз го питам: като телохранител ли? „Абе не — казва, — при нас вече всичко ще е както си му е редът. Собствения си гръб ще пазим и други ще вземем под закрила…“ Видях момчетата му. Всичките едни напомпени, със златни ланци, пръстени с печати. Мутри, с една дума… Сериозна работа.

Ето защо значи е толкова самоуверен. Предаде групировката на Капитана на ченгетата и набързо спретна своя. Сега и дяволът не може да го изплаши. Благодарение на неговите показания на Витал му лепнаха обвинение в изнудване. А и Капитана и Бичмето ще изкарат някоя друга годинка в затвора. А когато ги пуснат, самият Чугунов вече ще може да им налети с мутрите си. Нали си има вече своя групировка. Пък и криминален опит не му липсва. Едно е сигурно обаче: че изобщо не се страхува от Никита. Точно затова беше конфискувал апартамента. Отмъщаваше си, гадината.

— Е, и защо не отиде?

— Абе ти луд ли си, как ще отида? — зяпна го учудено Артьом. — Нали Витал ми обеща да ме вземе при него…

— Е, и кога ще стане това? И ще стане ли изобщо някога? А Чугунов вече ти пази място.

— Не, аз съм с Витал. Хвана ли се с някого, с него съм до край. Имам си такъв принцип.

— Принцип ли? — учудено го изгледа Никита. — Още малко, ще кажеш, че работиш само за идеята.

— Че защо да не кажа — кимна утвърдително Артьом. — Накъде без идея! Да не мислиш, че ламтя за пари?

— А не е ли така?

— Абе с парите нямам проблеми. Нашите са фрашкани с мангизи. Въпреки че, разбира се, парите също имат значение, но най-важно е протестът.

— Какъв протест?

— Ами хипитата например са протестирали, рокерите, пънкарите също. Но те са били някакви балъци, измет от кол и въже. А виж, мутрите са нещо сериозно. Ето вие с Витал например сте голяма работа, всички се страхуват от вас. Но най-важното е, че вие като че ли хвърляте ръкавица срещу целия свят. Срещу целия този мизерен свят, който направо вони.

— Ей, ти какво, да не си философ?

— Ами, по принцип не. Исках да кандидатствам във философския факултет, но размислих. Философията в университета е умряла работа. Виж, в живота е друго нещо.

— Браво бе! Направо ме разби. Скри ми шапката, казвам ти! На колко години си?

— На седемнадесет.

А изглеждаше на около двадесет. И имаше доста внушителен и сериозен външен вид. Ако срещнеш такъв на улицата, няма да тръгнеш директно срещу него, за да ти направи път да минеш, ще му направиш място той да мине. А я го виж какъв философ бил!

— Значи си готов да работиш само за идеята. Я ме погледни само. Как ти изглеждам?

— Не те разбрах, нещо не ти е наред ли? — сякаш се учуди Артьом.

— Ами вгледай се малко по-внимателно. Панталоните ми мръсни, тениската ми като парцал за под, не съм се къпал от сто години, направо на клошар приличам.

— Е, и какво от това? Да не би да е срамно? Виж, ако беше предал момчетата, ако беше те хванало шубето на срещата за разчистване на сметки, тогава разбирам. А пък телесната нечистота се измива. Освен това основният символ си е на мястото.

— Какъв символ?

— Сребърният ланец.