Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— В смисъл, ще ми пазите гърба?

— Може и така да се каже — кимна му Льова. — Само че, разбира се, пазенето на гърба ще е безплатно. Хайде, ще поговорим за това на масата. Защо да стърчим тука насред входа?

— А, не, благодаря. Трябва да вървя.

— Е, твоя работа. — Игор равнодушно повдигна рамене. — Имаш телефона ми. Ако има нещо, обаждай се…

Значи вчерашното обаждане на Никита не е било напразно. Ако трябва да вярва на ченгетата, Гирата е загазил сериозно и за дълго. Това е добре.

Лошото е друго — че пощади това говедо. Трябваше да му тегли куршума в челото. Ако го беше направил, момичето сега щеше да е живо.

Вече си взе поука — никаква пощада за негодниците. Опасно е за околните.

Никита си тръгна много доволен от срещата с полицаите. Прибираше се вкъщи, при родителите си. Сега вече имаше неопровержими доказателства за своята невинност. Вече не се страхуваше нито от Капитана, нито от Бичмето. А и от Гирата нямаше причини да се страхува. Сега можеше да си отдъхне, да си почине на спокойствие.

Преди всичко ще си вземе един душ, след това ще изпере парцалите си, ще се належи на воля няколко дни на дивана, а след това ще му мисли.

Качи се безгрижно на етажа си, пъхна ключа в ключалката. Вратата се отвори. Влезе в антрето и се сблъска лице в лице с някакъв тип. Виж ти! Позната физиономия…

Беше охранителят, когото той и момчетата трябваше да укротяват в офиса на Чугунов. Само че какво прави тук?

Всичко си дойде на мястото, когато зад гърба на охранителя се появи самият Чугунов.

— Нещо не разбрах! — злобно процеди през зъби той.

— Ами не успяхме да сменим бравата — каза охранителят, без да изпуска Никита от поглед.

Той беше готов да изпълни всяка заповед на стопанина. Зае бойна стойка, сякаш всеки момент щеше да последва командата „дръж!“. Само че Никита няма да му се даде така лесно.

— Къде са родителите ми? — попита той.

— Как къде, изритах ги на улицата. Този апартамент е мой — мръснишки се изсмя Чугунов.

И кой знае защо, се почеса по големия тумбак.

— Съвсем си изнаглял май. — Никита направи крачка към него.

Стори му се, че охранителят изръмжа. Оставаше и да се нахвърли да го хапе.

— Без обиди! — озъби му се Чугунов, но предпазливо отстъпи крачка назад.

— Внимавай, че може скъпо да си платиш…

— А кой ще ми търси сметка? Ти ли?

— И защо не!

— Абе ти без твоите приятелчета си за никъде.

— А кой ти каза, че не съм с тях?

— Ами че те всичките са на топло в пандиза. Заедно с твоите босове. Хайде, омитай се, докато още съм добър.

— Че ти не си добър! Просто те е шубе да се забъркваш с мен.

— Мен ли ме е шубе?! Зъб!

Никита беше готов за атаката и затова лесно избегна удара и моментално нанесе ответен — един десен в торса и един ляв в главата. Това беше достатъчно охранителят да загуби равновесие. Накрая завърши с къса подсечка — противникът се сгромоляса тежко на пода. А сега какво…

Никита реши да си плюе на петите. Не успя да нокаутира охранителя. Само след няколко минути той ще се свести и ще му скочи пак на бой. А и самият Чугунов не трябва да се подценява — здрав мъжага е, сигурно няма да му е за първи път да се бие. А в комбина с неговия цербер е още по-опасен. Ще го очистят, ще го увият в килима и ще го изхвърлят на някое бунище.

Никита изведнъж рязко отстъпи назад, шмугна се бързо през открехнатата врата и дим да го няма.

Когато слизаше по стълбите, чу как отгоре проехтя гръмотевично:

— Само посмей пак да дойдеш, изрод такъв!

Но Никита нямаше никакви намерения да се подчини на Чугунов. Този гад пак беше отнел апартамента му и отново беше изхвърлил родителите му на улицата, за което, разбира се, ще си плати. Скъпо ще си плати…

След около час той беше в същата онази гадна дупка, в която предполагаше, че ще отидат родителите му. И позна, майка му и баща му бяха там.

Трябваше да преживеят поредния тежък удар — отново ги бяха изритали от дома им. Все още не бяха стъпили толкова стабилно на крака, че да могат да понесат този кошмар, без да се утешат с някоя бутилка водка. Но за голямо учудване на Никита и двамата бяха трезви, а и външно изглеждаха добре — с чисти дрехи, спретнато облечени. И в апартамента също всичко беше наред — подът лъснат, в кухнята чистичко, нямаше и една прашинка, нито боклуче.

— Синко! — зарадва се майка му, когато го видя.

— Научил си вече, нали? — тежко въздъхна баща му и добави: — Ех, да можехме да му пийнем сега…