Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Земята беше рохкава и работата му спореше. След около час гробът беше готов. И не беше какъв да е, имаше място за двама.

— Благодаря ти, брато! — зловещо му се усмихна Гирата. — За останалото ще се погрижа аз.

— Абе аз ще я закопая.

— А кой тогава ще изкопае гроб за теб? Аз ли?

— Гроб? За мен?! Какво ти става, бе! — От ужас Скръндзата закри лицето си с ръце.

— Сам си си виновен за всичко!

Гирата насочи пистолета си към него, но не успя да се прицели.

Изведнъж в тъмнината присветна ярка светкавица на фотоапарат и заслепи очите му. И още веднъж… Гирата даже не можа да се опомни, когато някой неочаквано му се хвърли отзад. Блъснаха го силно и го повалиха на земята. Чу се щракване на белезници.

Бяха момчетата от Регионалното управление за борба с организираната престъпност.

Симпатично момиче с дебели устни и съблазнително дупенце го изгледа с пренебрежение. И даже намръщи недоволно изящното си носле. Добре поне, че нищо не му каза. Че иначе Никита щеше да й отвърне…

Писна му цялата тази галиматия с проследяването, дългото очакване и напрежението. Беше заприличал на същински клошар. Точно заради това момичето го изгледа така неодобрително. А и миришеше доста зле — в тясното пространство на входа засмърдя на умрели лебеди.

Този път не се криеше от никого. Нямаше оръжие у себе си — и трите пищова бяха скрити на сигурно място. Сега не причакваше тайно някого от враговете си, просто искаше да се срещне с един човек. И ето че този човек най-после се появи. Но не беше сам.

Игор Светлов се прибираше вкъщи с Льова Вершинин. В ръката си държеше плик. Когато спря до него, Никита чу как в плика издрънчаха бутилки.

— Виж ти, кой е тук! — протегна му ръка Игор.

— Да го вземем ли, а? — попита Льова. — Тъкмо ни липсва още един екземпляр да запълним бройката.

„Нагла рижа мутра…“

— Е, стига вече де — нацупи се Никита.

— Какво стига вече? — не го разбра Льова.

— Стига сте ми лазили по нервите! Какво съм ви направил, че пак искате да ме вземете в ареста?

— Не в ареста, бе момче. Не в ареста искаме да те вземем. А с нас, при Игор вкъщи, тримата да се почерпим — ухили му се до уши Льова.

— А, не, не мога — поуспокои се малко Никита. — Не съм във форма…

— Да ти кажа, наистина изглеждаш доста зле.

— Той ни е суперспецагент от батальона на народното опълчение — подсмихна се иронично Светлов. — Постоянно стои в засада.

— И като че ли го прави добре — кимна одобрително Льова. — Всичко е наред, момче, можеш да дишаш спокойно вече. Прибраха го Гирата. Принудиха го всичко да си признае…

Вчера през нощта Никита се бе върнал до блока на Гирата. Пристигна точно навреме. Гирата и Скръндзата точно качваха в багажника нещо тежко, загърнато в килим. Никита веднага се бе досетил какво може да е. Бе запомнил номера на колата и начаса се бе стрелнал към най-близкия уличен телефон. Бе позвънил на Светлов. Той трябваше веднага да предприеме някакви мерки.

Ето защо Никита беше тук сега — искаше да разбере какво точно е направил Светлов.

— Прав беше — каза му Игор. — Очистил е момичето и я е увил в някакъв килим. Само че не успя да я закопае. Мислеше и партньора си да пречука. Обаче ние му попречихме. Благодаря ти.

— Разбираш ли поне за какво е това „благодаря“? — попита го рижият Льова. — За това, че свали от плещите на Игор бремето на отговорността. Той подведе колега. Поднесе ти Гирата на тепсия. Гризеше го съвестта. А сега Гирата е загазил до гуша в калта. И нищо не може да го извади от нея. Дори да е братовчед на президента.

— Ще го вкарат в затвора — каза Светлов.

— Ами как иначе, убил е човек. А освен това се е опитал да убие и телохранителя си — добави рижият.

— Дали няма да се измъкне?

— Изключено.

— Значи мога да спя спокойно?

— Да, но по-добре някъде по-надалеч от Москва. Трябва да изчакаш да се уталожат малко нещата. Ето, виж Вовата например, той постъпи правилно — каза Светлов. — Замина при баба си на село.

— Откъде знаеш? — хвана го натясно Никита.

Притисна го. Хвана се за думите му. Инспекторът се изпусна за Вовата, както се казва, без да иска.

— Ние знаем всичко! — усети се веднага Игор и се опита да се измъкне.

— И още нещо ще те посъветвам — каза Льова. — Не се занимавай повече с тия мутри, нищо добро няма да видиш от тях. По-добре се захвани с някакъв бизнес например. Ако искаш, ще ти помогнем…

— Наистина, ще ти помогнем — кимна му Игор. — Ще те вземем под своя закрила. Нито един мръсник няма да посмее да те закачи.