Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Никита не й отговори. Той се приближи до Гирата. Онзи вече беше започнал да се съвзема. Беше с дънки, но гол до кръста. Беше си сложил презраменния кобур на голо, а от него се показваше чисто нов ТТ. И за какво му беше това? За да се направи на герой пред момичето? Никита му взе пистолета, свали му кожения колан и сръчно му завърза ръцете зад гърба. Същото направи и с бияча. Отгоре на всичко им свали чорапите и им запуши устите с тях.

По ред на номерата ги вкара в хола. Момичето вече седеше в едно кресло в далечния ъгъл на стаята. Разумът в погледа й пак се бе изпарил и на лицето й бе изписана същата глуповата усмивка. Отгоре на това се въртеше неспокойно в креслото. Явно много й се искаше да я оправят. Никита даже я съжали — да й развали такава хубава вечер. Въпреки че, я чакай малко…

— Отдавна ли си с този? — попита я, сочейки Гирата.

Той вече се беше съвзел и изплашено гледаше към Никита, и по-точно пистолета в ръцете му.

— Не, днес се срещнахме.

— Значи смятай, че ти е провървяло. Иначе такива гадости щеше да ти лепне. Че това не е човек! А пълен изрод.

В очите на Гирата, освен страх и отчаяние, започна да кипи и злоба.

Диктофонът вече беше сложен на масата, пъхнат в плик. Никита се доближи до него и незабелязано натисна копчето за запис. След това се наведе над Гирата и извади натъпкания в устата му чорап.

— Педал! — чу вместо благодарност.

— Кой е педал, а? — Никита злобно присви очи и се втренчи в него.

Гирата не издържа погледа му и извърна очи. Мълчеше, но устните му се движеха беззвучно, нареждайки всякакви проклятия.

— Е, защо млъкна? — грубо го попита Никита. — Нямаш какво да кажеш ли?

— Не говоря с доносници — прецеди през зъби Гирата.

— Ааа, значи, аз съм бил доносникът. Виж ти… И кого съм наклепал тогава?

— Ти предаде Капитана. И Бичмето. Ще те загробят, да знаеш.

— Аа, не, братле, Капитана и Бичмето ги предаде ти. Искаш ли да ти разкажа какво точно е станало? Ченгетата са те окошарили, принудили са те да се разприказваш и ти си се разпял. И си ги предал.

— Ник, дрънкаш пълни глупости — ехидно се подсмихна Гирата. — Ти ги предаде.

— А, не, мой човек. Ти си поставил условие на ченгетата, ако предадеш едрите риби, да ти отърват кожата. И цялата вина да падне върху мен. Мен ме натопиха, а ти уж си чист. Само че не ти стана номерът, драги. Издадоха те.

— Кой? — неволно се изпусна Гирата.

— Питаш кой? — злорадо се подсмихна Никита. — Значи има кой да те издава.

— Само не ми прилагай полицейски трикове — избоботи Гирата.

— Няма смисъл да пиеш минерална вода, след като черният ти дроб вече е отишъл. А теб, говедо такова, те предадоха ченгетата. Същите, които ми подляха вода. По-точно единият от тях. Между другото, смятам да го събера с Капитана. И с Бичмето. Аз не съм балък, Гира. И няма да седя и да чакам просто така Капитана да ми прочете присъдата. Той ще ми поиска обяснение и аз ще му кажа всичко. Ще му кажа всичко както си е било. Ще обвиня теб, ченгето също. Не, Гира, не си мисли, че си най-умният на този свят.

— Няма никакво ченге. Опитваш се да ме преметнеш. Не съм правил никакви сделки с ченгета и никой не те е натопил. Ти просто си предал всички.

— Ами тогава как ще обясниш това, което си казал?

— Какво съм казал?

— Попитали са те кой да обере пешкира и ти си им казал: „Абе дайте Ник да го натопим. Той и без това ми лази по нервите, гадината…“ Казвал ли си подобно нещо?

Никита сякаш бе осенен от криминалната муза. Изведнъж ясно видя кабинета на следователя, в който са разпитвали Гирата. Инспекторите — със смръщени лица, а Гирата трепери от страх, но в очите му проблясва тиха злоба. И след малко накисва Никита. Такъв е той, казва, онакъв е…

— Имало ли е такъв разговор, питам те?

Гирата мълчеше изплашено.

— Ченгето каза, че е имало. Защо ме мразиш толкова? — Повдигна лицето на Гирата и набута дулото на пистолета в устата му.

— Е, помияр, отговаряй! Имало ли е такъв разговор, или не?

Гирата кимна утвърдително с глава. Никита извади пистолета от устата му.

— Значи все пак е имало. Това е добре. По-точно, зле. Свършено е с Капитана и Бичмето. — Нито за минута не забравяше, че диктофонът е включен. — Казват, че няма да свидетелстваш срещу Капитана и Бичмето. Защо?

Гирата само мълчеше мрачно. Явно вече вярваше, че Никита наистина се е срещал с ченгетата. Иначе откъде можеше да знае такива подробности.

— Ще ти кажа, защо. Капитана и Бичмето ще бъдат обвинени за незаконно притежаване на оръжие и наркотици. Точно с това обвинение ще ги хвърлят зад решетките. Но нали все пак могат и да се извъртят някак и да се измъкнат. Знаеш, че такива неща стават доста често. Протоколите за задържането могат много лесно да изчезнат от сейфа, свидетелите изведнъж могат да забравят показанията си. А след това адвокатите ще направят всичко възможно, за да ги измъкнат. Ще се появят благодетели, които да пожертват голяма сума за пускането им под гаранция. И Капитана и Бичмето ще бъдат освободени. А после и всичките им мутри. И край, отново цялата групировка е налице, колелото ще се завърти отново. А на ченгетата им трябва информация какво се случва вътре в нея. И ще я получат. Някой си господин с фамилия Гирин, с първо и второ име Матвей Иванович ще им тропа всичко. Троп-троп-троп… А следващия път, когато отново приберат всички, ще насадят поредния балък. Ако не съм аз, ще е някой друг. А нашият Гира ни лук ял, ни лук мирисал. Доносникът си ти, Гира. А и физиономията ти е на помияр!