Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— От два дена. Лесно те открих. Наблюдавах блока ти. Затова не ми убягна от погледа и този нещастник.

— Благодаря ти още веднъж.

— Няма за какво.

Никита изчезна също толкова внезапно, колкото се и появи.

Светлов стана от мястото си и се приведе над убиеца — беше жив. Край, Никита е вече минало, сега му предстоеше да се залови с наемния убиец и поръчителите. И то сериозно да се заеме с тях.

Гирата беше пиян. Не чак като прасе, но се носеше като майска песен из улицата. Прибираше се вкъщи с компания, с някаква проститутка. Че кое порядъчно момиче ще спи с това мръсно говедо? С него беше и някакъв бияч — едро добиче с юмруци като топузи и тъп поглед.

Никита вървеше като сянка по петите им. Още докато следеше капитан Светлов, разбра, че притежава удивителната способност да остава незабелязан от обекта на преследване.

От Светлов Никита получи доста ценна информация — че Гирата е доносник. Той беше предал момчетата и бе подлял вода на самия него. Сега просто трябва да се възползва от това както трябва. А именно да принуди подлеца да си признае.

Никита реши да не протака нещата излишно и веднага се зае с издирването на Гирата.

Даже не успя да си почине като хората, да си изпере мръсните дрехи. И нищо чудно, че сега приличаше повече на някакъв бездомник, отколкото на боец от криминална групировка. А и миришеше гадно. Освен това беше гладен като вълк, а в джоба си имаше само някакви жълти стотинки.

Затова пък нямаше проблеми с оръжието — пистолетът, който задигна от наемния убиец, беше доста добър. Страхотно пушкало — сигурно не е официално регистрирано — „Глок 17“. Вече беше виждал подобен пистолет и знаеше, че той е мечта за всеки професионален убиец. В пълнителя има седемнадесет патрона, а е лек като перце. Освен това стрелбата му е много точна, има и заглушител.

В случая с Гирата той нямаше намерение да пуска патлака в действие. Но ако се наложи… Давещият се, се хваща и за сламката, за да се спаси. А Никита в момента потъваше и Гирата беше като спасителен пояс за него. Трябва да го накара да се разприказва. Ще запише признанието му с един старичък диктофон. Купи тази бракма на пазара за жълти стотинки — в момента имаше голяма нужда от тази вехтория.

Гирата нямаше намерение да се крие от когото и да било. Пуснаха го от ареста и той веднага се прибра в апартамента си.

И Вовата беше на свобода, но той се бе запилял някъде. Може да бе отишъл в някой курорт или пък при роднини в провинцията. Явно се е почувствал неудобно — ченгетата затвориха почти всички момчета от групировката, а той си се шляе на свобода. Затова пък на Гирата изобщо не му пукаше. Чувстваше се като герой. Нещо повече, даже имаше наглостта да отиде на свиждане на Капитана. Поприказваха си за нещо в стаята за свиждане и като че ли той пое функциите на главатар.

Ченгетата не бяха прибрали всички момчета от групировката, около двадесет биячи бяха останали на свобода. Именно тези добичета Гирата беше събрал около себе си и ги накара да продължат да пазят териториите на групировката, да ги държат под контрол. Момчетата се скъсваха от работа — къде ти толкова малко хора ще се справят с всичко. А пък Гирата го беше ударил на гуляй. Ами че как иначе, нали стана голяма работа, голям бос. Нека черноработниците да бачкат, а той като шеф ще си пие водката и ще ходи по жени.

Пръв във входа влезе телохранителят. Като всеки професионалист, той се качи пеша до четвъртия етаж, след това провери и горния етаж и накрая слезе до входа.

— Чисто е, може да се качвате — гордо съобщи той на Гирата.

Така го каза, сякаш не просто беше проверил дали някой не се крие във входа, но лично беше изпотрошил кокалите на поне десетина наемни убийци.

— Окей! — каза Гирата и делово му махна с ръка.

Момичето, което се беше увесило на врата му, замалко не се напика от кеф. Ами че как иначе, нали ходи с такъв готин мъжага. Нали Гирата е супер гангстер! Същинско страшилище за всички момичета и момчета. Истински злодей.

Само че голямото му самочувствие го беше заслепило. Даже не можа да забележи Никита. А той седеше съвсем спокойно на около двадесет крачки в една метална беседка. Мястото беше хубаво за наблюдение, в беседката нямаше никого, беше заобиколена с храсти, светлината на уличните лампи не достигаше до нея и именно поради това беше тъмна.

Гирата и момичето се скриха във входа. А биячът се насочи направо към беседката. Седна, запали цигара и не обърна никакво внимание на Никита. Гледаше към прозорците на четвъртия етаж. Чака лампата в апартамента на боса да светне.