Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— А какво, да не би да не е така? Защо дойде при мен с желязо в ръка?

— Ами предчувствах, че сте в беда, Игор Павлович. Че вие нали не сте просто ченге, а ченге-палач. Задължително ще се намерят желаещи да ви пратят на онзи свят. И както виждате, не съм сгрешил.

— Хайде, стига си ме баламосвал. Казвай за какво си дошъл. Какво искаш да разбереш?

Никита се вгледа в него много внимателно. Нито един мускул на суровото му лице не трепна.

— Защо ми подля вода така гадно? — попита го грубо.

— Щом съм го направил, значи така е трябвало.

— Кой предаде Капитана и Бичмето?

— За какво говориш?

— Само не ми ги разправяй тия, че аз съм ги предал. Кой ги предаде, казвай! — Никита се приближи до него и опря дулото на пистолета в челото му.

— Е…

— Слушай бе, нещастник! — презрително се подсмихна Игор. — Я недей да ме плашиш! Пъзльо. Не ме е страх от смъртта. Никога не ме е било страх от нея и сега не ме е страх. Стреляй, ако можеш.

— Мога.

— Не се и съмнявам.

— Само че няма да го направя. Не знам защо, но ми се струва, че си свестен тип. Въпреки че си гаден кучи син.

Никита направи крачка назад и свали пистолета.

— Кучи син ли?

— А как да те нарека, след като ме насади така гадно?

— Нали ти казвам, така трябваше, така и стана. Обстоятелствата го изискваха. Нали съм ченге. И то не просто ченге, а ченге до гроб. Мачкал съм и ще продължавам да мачкам престъпниците. С всички възможни средства. Ако нямам оръжие, с голи ръце ще ги задуша. Ако ръцете ми се сковат, със зъби ще ги разкъсам.

— А защо е тази омраза?

— Ами защото ти никога не си виждал жени, на които мутрите са прерязали гърлото. Никога не си плакал над гроба на дете, което тези гадове първо са изнасилили, а после зверски са убили. Ако знаеше какви отвратителни гадости вършат тези твои братоци, никога не би се свързал с тях. Всъщност има ли смисъл да говоря, и ти си същият като тях.

— Не, аз не съм като тях. Никога не съм убивал човек. Този… — Той посочи наемния убиец. — … ми е първият.

— Този не заслужава съжаление.

Никита приклекна, заставайки на коляно, сведе се над тялото и провери пулса на килъра, опипвайки шийната му артерия.

— Е-хе-хе, ами че той диша. Жив е. Издръжлив се оказа.

— Трябва да му окажем първа помощ.

Убиецът беше със спукан череп. Трябваше да се провери дали няма опасност за живота му.

— Къде имаш аптечка?

— В банята.

— Далече е. Няма да те пусна. Дръпни чаршафа от дивана ей там. С него ще го превържеш. И без глупости.

Гласът на Никита звучеше строго и непоколебимо. Това хлапе явно знаеше много добре какво прави. Може да го убие, без даже да му мигне окото.

Светлов разкъса чаршафа и превърза главата на убиеца. Но не знаеше защо прави всичко това. Не му беше жал за килъра, въпреки че всъщност той беше ценен източник на информация. Въпросът бе в друго — дали Никита няма да убие самия него. Прекалено подло бяха постъпили с него. Не трябваше така.

Никита накара Светлов да се върне на мястото си.

— Между другото, що се отнася до децата — каза той, — деца не съм убивал и нямам намерение да го правя. По принцип никога никого не съм убивал. Още повече че смятам да изляза от играта.

— Това вече сме го чували. Тия бабини деветини ни ги разправяше още когато те прибрахме за първи път.

— Честно казано, мога да те гръмна само заради онзи първи път. Тебе някога душили ли са те с плик на главата, а?

— Случвало се е. Точно такива мутри като теб са го правили. Само че на не мен, а на мой колега. Между другото, намериха го мъртъв, с плик на главата.

— Не съм го направил!

— Това няма значение.

— Добре де, за първия път е ясна работата. За него ти прощавам. Но виж, за това, че ме насади така, не мога да ти простя.

— Нали ти казвам, че така трябваше да стане.

— Ами да взема да те гръмна тогава, а после ще кажа, че така е трябвало да стане… Ама не мога. Няма смисъл от това.

— Правилно, няма смисъл. Затова се махай. Махай се, докато не съм се ядосал.

— Но няма къде да отида — разпери безпомощно ръце Никита. — Мутрите ме търсят. Заради теб.

— Никой не те търси. Всички големи риби от твоята групировка са окошарени. Останаха само дребните, а те няма да се занимават с теб сега. Ще гледат да спасят собствената си кожа.

— Още никого не сте пуснали?

— Е, как така никого? Теб нали те пуснахме.

— Точно така, мен ме пуснахте, за да ми подлеете вода. Значи никой не ме търси. Но това е само засега, нали така? Няма да можете да се преборите с Капитана.