Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— И защо не? Нашите момчета доста са му набрали за това, че загинаха двама колеги. А те имат жени, деца…

— Злобата отминава и се намесват парите. Капитана и Бичмето имат достатъчно финансови средства, за да откупят свободата си.

— Може и така да е. — Кой знае защо, Светлов изобщо не се опита да му противоречи.

— Ще излязат на свобода… и ще ме убият.

— Напълно възможно е.

— И ти не искаш да ми помогнеш?

— Не.

— Ама аз ти помогнах — тежко въздъхна Никита. — Може би все пак ще кажеш кой предаде момчетата.

— Няма да ти кажа.

— Говедо си ти, ето какъв си!

Никита говореше така от отчаяние, не от злоба.

Игор видя, как се обръща към вратата и с посърнало лице тръгва към изхода.

Тръгва си. Остави го жив.

— Ей, чакай малко — спря го в последния момент.

Изведнъж му се прииска да помогне на това хлапе. Все пак не беше чак такъв мерзавец.

— Какво искаш?

— Капитана и Бичмето ги предаде едно твое приятелче.

— Кой по-точно? — оживи се Никита.

— Няма да ти кажа. Но ще ти дам повод за размисъл. Кой от бригадата ти има зъб?

— Гирата ли? — попита Никита, след като помисли малко.

— Ами не знам — повдигна рамене Светлов. — Честно казано, не знам. Други ченгета водят разследването за вашата групировка. Аз работя по случая само ей така, от време на време. Макар, разбира се, да знам някои неща.

— И по-конкретно?

— Ама и ти си един, момче! Да не мислиш, че всичко ще ти кажа? И ще изложа на риск колегите си? Няма да стане.

— Значи сред нас е имало доносник на ченгетата.

— Не е имало. Но се появи. Между другото, и ти можеше да бъдеш. Но не стана.

— А за разчистването на сметки с Чугунов? Кой ни издаде?

— Точно Чугунов ви издаде. Всичко си изпя. Той, между другото, е дал официални показания срещу вас. Ще притиснат в ъгъла вашия бригадир.

— А доносникът от нашите ще даде ли показания?

— Той вече ги даде. Неофициално. Но няма да го привикваме като свидетел по делото.

— Добре сте го измислили. Ако се окаже, че Капитана не е за вашата уста лъжица и се наложи да пуснете и останалите момчета, всичко ще си остане постарому, но за сметка на това вече ще си имате доносник в групировката, който да работи за вас.

— Може и така да е. А може и да не е.

— Какво искат да лепнат на Капитана и на останалите?

— Въоръжено нападение плюс незаконно притежаване на оръжие и открити наркотици у всеки.

— У всеки?

— Постарахме се. Всичко е официално оформено. С протоколи, свидетели…

— Защо у мен не откриха нищо тогава?

— Не сме предполагали, че ти и твоите дружки сте чисти. Не се ориентирахме навреме в ситуацията. Точно затова си на свобода. И твоите приятелчета също. Онези, от твоята бригада.

— Витал? Вовата? Гирата…

— Вовата, Гирата — заядливо повтори Игор. — Тях ги пуснаха. Но виж, Витал търка нара в следствения изолатор. Нали ти казвам, че го притиснаха за изнудване на пари от господин Чугунов. Между другото, теб не са те подвели под отговорност по случая. И Гирата също. Така че прави си изводите, момче.

— Значи е той, гадината!

— Може и той да е. Накратко, казах ти всичко, което знам. А пък ти прави каквото искаш. Няма да ти давам съвети. Че ще вземеш после да дадеш показания срещу мен. Е, какво, върнах ли ти жеста?

— Абе не ми трябват твоите жестове. А за информацията ти благодаря все пак.

— За повода за размисъл, искаш да кажеш — уточни Светлов.

— Да де, за повода за размисъл. А сега отговаряй без заобикалки!

— Аа, писна ми вече от тебе!

— Не се ядосвай. А се оправдавай. Защо трябваше да ме насадите толкова лошо?

— Ама ти си бил голям досадник.

— И все пак?

— Добре де, ще ти кажа. Твоето приятелче го пожела. Каза на теб да подлеем вода, а той да излезе чист от цялата работа.

— И вие, разбира се, на драго сърце решихте да му направите услуга.

— Е, не на драго сърце, но идеята не беше лоша. Защо да излагаме на опасност наш човек? А пък приятелчето ти с удоволствие те изпорти. Или по-точно със злорадство. Не знам дали мога да се изразя така.

— С педерастично удоволствие — така го кажи…

— Може и така да е — каза с насмешка Игор.

— Гирата ли беше? — попита директно Никита.

— Да, той — кимна утвърдително Светлов.

— Веднага да беше казал. Само си загубихме времето с приказки. Ще трябва да се погрижиш за този нещастник тук. — Никита посочи наемния убиец.

— Ще трябва, да.

— Ами запретвай ръкави тогава.

— Чакай малко, искам да те питам нещо.

— Кажи!

— Отдавна ли ме следиш?