Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Ще те удуша, изрод такъв! — изрева отчаяно Гирата.

— Няма да ме удушиш — поклати заканително глава Никита. — А аз ще го направя ето с тези две ръце.

Очите на Никита се наляха с гняв, сякаш всеки момент щеше да го убие, и отново набута заглушителя на пистолета в устата на Гирата.

Гирата се дръпна ловко и освободи устата си.

— Недей! — викна и се оцъкли като обезумял.

— Няма недей! Много добре знаеш как се постъпва с доносниците. Освен това ме натопи. Между другото, защо точно мен? Аз ли те дразнех най-много от всички? Аз ли бях най-безобидният в нашата петорка?

Гирата закима утвърдително.

— А и нали те опозорих пред всички в сауната, дръпнах те от момичето и те метнах в басейна.

— Извинявай, братле! — завайка се Гирата. — Не беше нарочно…

— Я виж ти! Страхотно, няма що! Не било нарочно. Боклук си ти, Гира. Предаде момчетата.

— Така стана… Не беше нарочно… Ченгетата замалко да ме пратят в гроба…

— Добре де, няма да те закачам. Капитана да си разчиства сметките с теб. Нека той те очисти. А аз ще си измия ръцете. Да, между другото даже не си и помисляй да ме преследваш. Само да припариш до мен, и лично ще те предам на ченгетата. Или вече забрави как преряза гърлата на ония момчета? Случаят още не е приключен. Е, стига, чао засега.

Никита взе плика от масата и се насочи към вратата. Преди да излезе от стаята, се наведе над неподвижното тяло на бияча, той все още беше в дълбок нокаут, но имаше пулс.

По принцип трябваше да тегли куршума на Гирата, но не искаше да си взима грях на душата заради някакъв боклук. Вече имаше запис с признанията му. Това беше достатъчно. Нека Капитана си разчиства сметките с това мръсно копеле. Гирата сигурно ще си омете крушите от града, ако ли пък не, проблемът си е лично негов. Ако изчезне, нека Капитана да си го търси.

Никита вече се беше отдалечил доста от блока, когато изведнъж се сети за момичето. Трябваше да я вземе със себе си.

Гирата се изяждаше от злоба. Задушаваше се от ненавист. С голямо удоволствие би прекършил врата на това мръсно копеле Ник.

Намрази това гадно хлапе още от първия ден, в който се появи в групировката. И не толкова защото той не му позволи да довърши момичето в сауната и го изложи пред всички, а по-скоро защото този сополанко беше с цяла глава по-горе от него. Притежаваше някаква особена вътрешна сила, беше съвсем спокоен и уверен в себе си. И тази негова иронична усмивчица направо го вбесяваше. Струваше му се, че това момче чете всичките му мисли. Беше готов да му избоде очите, стига да не вижда повече този умен поглед, на който нищо не можеше да убегне. Той просто ненавиждаше Ник, ненавиждаше го до дъното на душата си. Беше готов да го предаде на ченгетата още първия път, когато ги арестуваха по подозрение в убийството на тримата бизнесмени. Още тогава искаше да прехвърли вината върху Никита. Но тогава момчетата от бригадата щяха да дадат показания срещу самия него, Гирата. Само затова тогава мълча и не се огъна под натиска на ченгетата.

Не му стигнаха силите обаче да издържи втората им атака. Потрошиха му кокалите и той се пречупи. А след това му предложиха да им сътрудничи. Той нямаше друг избор, освен да приеме предложението. В замяна му обещаха да натопят Ник. Негова беше идеята да му погодят този подъл номер. Беше много доволен от себе си. Уж той няма нищо общо и всички камъни — по главата на Ник.

Ченгетата не само че пуснаха Гирата от ареста, но и му помогнаха да се срещне с Капитана.

Заедно с Капитана и Бичмето бяха прибрани и всички останали авторитетни момчета от групировката. От старите кучета беше останал само той, Гирата. Винаги са го избутвали на заден план, никога не са му позволявали да заема ръководни функции. Но той беше един от основателите на групировката заедно с Капитана. Точно затова Капитана му предаде щафетата и му нареди да държи под контрол всички биячи, останали на свобода. Освен това му беше заръчал да намери Ник и да го очисти. Капитана беше сигурен, че този сополанко е предал всички.

Бе опитал да открие Ник, но безуспешно. Затова трябваше да засили активността на издирването, но някак все не му стигаше времето. Прекалено зает беше с други ангажименти. Но Ник го намери сам и го накара да се разприказва, сега Гирата е изцяло в негови ръце.

Идеше му да вие като вълк от отчаяние.

Чак сега той забеляза Гуля, поредната му пикла. Тя седеше в креслото като препарирана, втренчена безсмислено в ъгъла на стаята, сякаш нито чува, нито вижда.