Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Само че вече беше пуснал ръката на Никита и предпазливо се дръпна на няколко крачки от него. А партньорът му за всеки случай пъхна ръката си под сакото и хвана своя „Макаров“.

— Говеда! — прецеди през зъби Никита и злобно прониза Льова с поглед.

— Сам си си виновен за всичко — каза той. — Нямаше нужда да се правиш на герой.

— Ще ви удуша, изроди такива!

— Да не ни заплашваш случайно? — намръщи се чернокосият. — Гледай да не те върнем набързо пак зад решетките.

Никита се умърлуши. Само това му липсва сега, да попадне пак в килията. Че при това и в обща. Веднага ще го очистят.

— Вершинин! Светлов! — чу се строго отнякъде.

— Е, хайде, викат ни! — каза рижият. — А ти, помияр, какво чакаш! Между другото, зад онзи ъгъл има магазин за домашни потреби. Ходи да си купиш въже и сапун. Тегли си примката.

Ченгетата си тръгнаха. Никита ги изпрати със злобен поглед.

Краката едва го заведоха до най-близката спирка. Качи се на първия тролей, не знаеше дори къде отива. В главата му беше пълна каша. Злобата се промъкна в душата му като отровна змия, отрови съзнанието му.

Ченгета! Гадни ченгета! Мръсници! Отрепки! Не трябваше да постъпват така с него. Не трябваше… Но постъпиха. И ще си получат заслуженото!

Но времето лекува всичко. Постепенно, Никита започна да се съвзема. Страстите му се охладиха, мозъкът му започна да разсъждава трезво. В главата му започнаха да се въртят разумни мисли.

Какво да прави? Какво да прави? Как да се измъкне от тази ситуация?

Ченгетата го насадиха на пачи яйца. Сега Капитана и Бичмето си мислят, че той ги е натопил. Нали в негово присъствие им бяха спуснали задачката за Чугунов. Сега могат да стоварят цялата вина върху тях, да ги обвинят във всички земни грехове, да ги изпратят зад решетките за дълго. Сигурно вече си правят планове как да накажат изменника. Та нали той беше не само предател, но и свидетел…

А ченгетата, изглежда, наистина имат достатъчно доказателства, за да повдигнат обвинение срещу Капитана и Бичмето. Може би наистина са ги предали. Но кой? Може би Витал. Може би Вовата. А може и Гирата… А може да е някой друг… Само не и Никита. Но всички камъни падаха в неговата градина. Ченгетата бяха насадили не друг, а него. И защо? Защо бяха постъпили така подло точно с него?

Трябваше да измисли нещо.

Имаше един вариант — да офейка от града, да изчезне. Да замине някъде много, много надалеч, да се скрие така, че никой да не може да го открие. Проклети да са тези мутри. Проклети да са тези ченгета! Но да се скрие в неговото положение, би означавало да се признае за виновен. Капитана ще направи всичко възможно, за да му изпрати някого да го накаже. Ако не се добере до него, ще се докопа до родителите му. Ще ги изхвърли като мръсни кучета на улицата.

Та нали заради тях, заради родителите му, започна цялата тази история.

Не, никъде няма да ходи, няма да напуска града. Просто ще се скрие за определено време. Но къде?

Никита отново започна да прехвърля наум всички възможни варианти и се спря на Коля Корабльов. Може пък този път приятелчето от казармата да си е вкъщи.

Никита натисна бутона на звънеца. Някъде отвътре се чу — дзъъън-дзъън!

И този път зад вратата нямаше никакви признаци за живот. Тъкмо беше решил да си тръгва, но неочаквано ключалката изщрака веднъж, втори път. Вратата се отвори, показа се сънената физиономия на Колята.

— Какво има? — избоботи той и подозрително изгледа Никита изпод вежди.

— Абе, ти к’во, братле, да не си надрусан? Не можеш ли да познаеш стария си приятел?

— Никита! Брат! — позна го Колята.

Хвърли се радостно върху него и го притисна в мечешката си прегръдка. Беше як като бик. В казармата всички се страхуваха от него. Никита се водеше негов земляк, затова той го беше взел под своя закрила.

Колята го покани в апартамента, настани го на едно кресло в хола.

— При теб идвам — каза Никита.

— Е, ясно, че при мен идваш, а не при съседа.

— В смисъл, за дълго… Имам малко проблеми.

— Ако щеш, завинаги остани! Старците са на вилата по цяло лято. Остани колкото искаш. Какви проблеми имаш?

— Ами дълго е за разказване.

— Е, щом е дълго, значи ще ми разкажеш по-късно. А сега ще плюскаме. Случайно да носиш някоя бутилка водка?

— Абе нямам пукната пара. Нищо… Имах триста долара, обаче ченгетата ми ги прибраха.

— Ченгетата ли? Значи с ченгетата имаш проблеми, така ли?

— И с тях също.

— Добре де, ще поговорим, като седнем на масата. Сега ще сваря малко пелмени. А след това набързо ще отскочим за водка.