Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Абе какъв запорожец? Какъв гранатомет? Аа, чакайте, чакайте малко… — сякаш се сети за нещо Никита и се усмихна. — Бях там, всичко видях, всичко чух… Същински екшън беше. Яко, нали… Само че аз нямам нищо общо с цялата работа. Изобщо не съм в час с нещата, честна дума.

— Какво правеше на поляната до езерото тогава?

— Аа… Ами беше доста горещо и с момчетата решихме да се разхладим малко, да си починем.

— А пушкалата за какво бяха?

— Какви пушкала? — Никита започна да примигва на парцали. — Нямахме никакви пушкала.

— Ти нямаше и онези, които бяха с теб в колата, също нямаха. Но всички останали имаха.

— Всички останали ли? Аа, вие за онези напомпени бабаити с оръжията ли говорите? Ами че аз не ги познавам. Може би са имали среща за разчистване на сметки е някого. Говеда! Само ни развалиха хубавата почивка.

— Значи, отишли сте да си почивате, така ли? — каза рижият и сграбчи Никита здраво за брадичката, придърпвайки лицето му към себе си. — Слушай ме внимателно, лайнар такъв! Ако мислиш да ни разиграваш, така ще те наредя, че пандизът и даже килията с педалите ще ти се сторят рай.

— Вие да не ме заплашвате?

— Льова, остави го — каза чернокосият на партньора си.

Така за първи път те се нарекоха по име. Рижият се казваше Льова… Впрочем на Никита му беше все тая. Стига само да издържи тежкия разпит.

Чернокосият седна върху масата съвсем близо до него, запали си цигара, пусна струйка дим в лицето му и учудващо кротко каза:

— Вие, гражданино Брат, заедно с вашите дружки-бандити сте били там, за да си разчистите сметките с бизнесмена Чугунов.

— Ами че кой ходи на такива срещи без оръжие? Бяхме отишли да плуваме.

— Да бе, направо ти повярвах. Тези от вашия гнусен сорт плуват само в комфортни басейни с кристалночиста вода. А освен това в езерото къпането е забранено.

— Ами ние, такова, искахме само да си наловим малко раци…

— Раци ли? Слушай бе, изрод такъв! Ей сега ще ти покажа къде зимуват раците! Кой караше оръжието ви в запорожеца?

— Оръжие? В запорожеца? Честна дума, шефе, нищо не разбирам. Бъркате ме с някого.

— Ех, Никита, Никита! — поклати глава чернокосият. — От вчера си при мутрите, а вече си станал закоравял престъпник.

— Че тя и фамилията му е такава — Брат! Бандитска фамилия. Скотското поведение е заложено в гените му. Толкова по-зле за него.

Чернокосият даде възможност на Льова да се доизкаже и продължи:

— Още веднъж ви питам, гражданино Брат, отишли сте там, за да си изясните отношенията с гърба на Чугунов. Нали така?

— Много внимателно ви слушам — придаде си съсредоточен вид Никита. — И с много голям интерес.

— Ама че гадина! — изрева вбесено рижият.

Никита отново се оказа на пода.

— А сега нека се върнем към близкото минало — каза чернокосият, връщайки се към изходната си теза. — Да поговорим за вчера. Вашата бригада е притиснала плътно в ъгъла господин Чугунов. И го е изнудвала за пари.

— Аз лично никого не съм притискал в ъгъла — отрицателно поклати глава Никита. — Мога да дам подробно описание за всяка секунда от вчерашния си ден. При никакъв Чугунов не съм бил.

— А това какво е? — попита инспекторът и пъхна под носа му снимка. На нея Чугунов седи зад бюрото си, до него — Витал и Вовата, Никита е на заден план, а в долния десен ъгъл се мярка датата — вчерашната.

— Тази снимка е направена с видеокамера. В кабинета на Чугунов има скрита камера. Е, какво, ще се опъваш ли още?

— Добре де, хванахте ме! — вдигна ръце Никита. — Но не сме го изнудвали за пари. Отидохме да му изкажем благодарност.

— Да му изкажете благодарност ли? За какво?

Без да му мисли много, Никита им разказа своята сърцераздирателна история за незаконно отнетия апартамент и направи четка на Чугунов. Един вид, много добър човек бил, разкаял се за извършеното зло и върнал апартамента на горкичките му родители.

— Ако си мислиш, че си ни трогнал — каза му рижият, — жестоко се лъжеш. И изобщо, писна ми да слушам нескопосаните ти лъжи. Искам да чуя едно — признанието ти за това, че сте рекетирали господин Чугунов по нареждане на някой си по прякор Капитана, с фамилия Капитонов…

— Познавам го — кимна утвърдително Никита. — Само че не съм чул да споменава по какъвто и да било повод за Чугунов.

Макар че Капитана заяви намерението си да рекетират Чугунов и да му наложат данък точно в присъствието на Никита. Този разговор беше проведен в неговия апартамент по време на почерпката по повод връщането му. Капитана беше поставил задачата на Витал пред него. Възможно ли е ченгетата да знаят това?