Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Той можеше да окаже съпротива, но нямаше смисъл. Бяха ги спипали специалните части. А на тях да им се опъваш, не си е работа.

Хвърлиха ги на земята, натикаха им главите в прахта, а за профилактика им вкараха някой друг ритник в бъбреците. Никита извади късмет, че не го изритаха много силно.

Един от спецназовците му изви ръцете на гърба, щракна му белезниците на ръцете, а друг го претърси набързо.

— Чист е — каза той.

— Не може да бъде. Търси по-добре.

Спецназовецът прекара отново силните си ръце по тялото на Никита.

— Абе казвам ти, чист е.

— Странно, всички останали са с пълно бойно снаряжение.

— И тези са чисти! — чу се друг глас.

Никита се досети, че става дума за Витал, Вовата и Гирата. В пълно бойно снаряжение бяха само биячите с тях.

Оръжието на тяхната група бе в запорожеца на Чауса. Какво ли е станало с него?

Тъкмо Никита си помисли за това и изведнъж някъде отдалече се чуха изстрели. Стрелбата беше от автомат.

Надигна глава и видя запорожеца да се отдалечава по пътя, но единият полицейски автомобил вече беше по петите му. Ченгетата не се бяха досетили веднага каква е бракмата, която бяха изпреварили, но впоследствие бяха схванаха работата и се бяха юрнали след Чауса, обстрелвайки колата му. Само че не можеш току-така да стигнеш Чауса. Запорожката може и да не беше кой знае колко бърза машина, но той умееше да я управлява много добре.

Никита имаше добро зрение и успя да види, как от прозореца на уазката се подава главата на едно от ченгетата и стреля по преследваното возило с автомат… Но и Чауса не се посрами. Той рязко наби спирачките и изскочи на пътя, като държеше в ръце ръчен гранатомет.

— Нееее! — викна Витал, който също наблюдаваше цялата тази екшън сцена, но не можеше да направи нищо, за да спре Чауса.

А онзи вече беше опрял гранатомета до бузата си и се прицелваше.

— Глупак! Недей! — продължи да крещи Витал.

Но Чауса не можеше да го чуе.

Изведнъж проехтя оглушителен изстрел, чу се тътен и взрив. Уазката на ченгетата беше вдигната във въздуха и се разлетя на парченца.

Никита видя, как Чауса съвсем спокойно седна в запорожеца и най-невъзмутимо продължи по пътя. Но не успя да стигне далеч. Неизвестно откъде се появи полицейски вертолет, спусна се съвсем ниско до земята и започнаха да го обстрелват с автомати. Чауса беше обречен.

Отначало запорожката закриволичи бавно, после замря съвсем, а накрая се чу мощна експлозия. Резервоарът се взриви, а след него започнаха да експлодират боеприпасите.

— Нищо, и вас някой ден, изроди такива, ще ви смажем! — Спецназовецът настъпи с крак главата на Никита и със сила я заби в земята.

— Говеда! — чу се още някакъв злобен глас. — Избиха нашите. Разстрел за тия копелдаци.

С всичките си ребра Никита почувства колко силна може да бъде полицейската ярост — ритаха го с тежките си кубинки с метално бомбе, където им падне. Така спецназовците отмъщаваха за загиналите си другари.

Кримов свърши много добра работа. Под негова диктовка Чугунов надраска набързо една жалба до милицията, в която се казваше, че някаква муфа по прякор Витал го изнудва за пари, и моли да бъдат взети мерки. След това Кримов си поговори с когото трябва и за залавянето на мафиотската бригада бяха изпратени най-добрите специални сили. Стана така, че мутрите тръгнаха на среща за разчистване на сметки, а попаднаха в клопката на ченгетата.

— Всичко стана според плана — каза Кримов. — Закопчали са мутрите и са ги прибрали в районното. А някакъв даже се опитвал да избяга със запорожец.

— Мутра на запорожец? — попита учудено Чугунов, като че не беше чул добре. — Да нямаш температура нещо, я вземи си я премери.

— Абе каква температура бе, човек… Имало един със запорожец. В него бандюгите си криели оръжието. Жив склад за амуниции на колела.

— Да скриеш оръжие в запорожец! Идеята не е никак лоша. Да знаеш, че си нямаме работа с глупаци.

— Не искаш да кажеш „си нямаме“, а „сме си нямали“. Мутрата в запорожеца бил направен на решето, но преди това успял да думне уазката на ченгетата с гранатомет. Ченгетата загубили двама от техните и са бесни. Канят се да направят цялата групировка на пух и прах.

— Ами че това е чудесно! — доволно се потупа по корема Чугунов.

Той много добре си спомняше как ченгетата унищожиха бандата, към която сам принадлежеше някога. По същия начин сега ще унищожат и групировката на Капитана — ще им скалъпят един хубав показен процес, а пък той през това време ще си спретне своя групировка. И ще направи всичко възможно ченгетата никога да не се доберат до нея.