Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Ами какво ще правим със закрилата му? — попита Кримов. Погледът му стана по-ясен.

— Ами точно за това предстои да поговорим. Реших да разширя сферата на дейност на фирмата. А именно — да сформирам частно охранително дружество.

— Това пък защо ти е? — попита Зъбов. — Нали си имаме охрана.

— Нима? Така ли мислиш? Тогава ми отговори на следния въпрос. Мутрите ми нарочиха среща за утре. Ако отида на това разчистване на сметки с нашите охранители, как ще изглежда това отстрани според теб?

— Как да може да изглежда? Съвсем нормално.

— Защо ми говориш глупости? Ония, като хванат пушкалата и като стрелнат няколко пъти във въздуха, край — нашите охранители ще се разбягат като мишки кой където му видят очите…

— Защо мислиш така? Аз не бих избягал.

— Ами ти, Зъбов, си друго нещо. И ти, Кримов, също. Точно за това ви повиках да поговорим.

Разговорът продължи чак до вечерта. По-късно се появиха и двете хлапета, които Чугунов покани в офиса. Но не ги обработваше сам — Кримов и Зъбов провериха колко струват на практика. Страшно им допадна идеята да създадат собствена охранителна групировка. Бяха готови на всичко за осъществяването на тази идея.

После Кримов предложи доста интересен план и Чугунов го одобри.

— Е, как я карат моите старци? — обърна се Никита към Артьом.

Витал го наричаше „мустакатата детегледачка“.

— Ами уж всичко е наред засега. Слушай, баща ти някога голям началник ли е бил, а?

— По принцип да. Да не ти е разказвал нещо?

— Абе не, сам го разбрах. Вчера ми се подмазваше. Казва, може ли поне по сто грама. Един вид, за последно. Аз, разбира се, категорично му отказах. А днес изведнъж започна да се държи строго с мен. И да ти кажа, доста добре го прави.

— Е, щом вече се държи строго, значи нещата са тръгнали на добре.

— Така каза и Валерий Дмитриевич. Той смята, че ще има ефект от лечението.

Валерий Дмитриевич беше техният лекар-нарколог. Значи смята, че ще има ефект. Нека само пробва да не излекува родителите му! Никакви извинения няма да му помогнат. Може и да не го пребиват, но поне ще го накарат да върне трите хиляди долара, а отгоре на това ще му пуснат и брояча. Но по-добре би било да не се стига дотам. Дано му потръгнат нещата.

Никита искаше да излезе от играта, но все отлагаше. Като излекува родителите си, ще си намери хубава работа и тогава ще се оттегли. Но дали Витал и Капитана ще го пуснат? Най-вероятно не. А трябваше да се измъкне някак.

— Ти, братле, се грижи добре за старците — каза Никита на Артьом.

— Грижа се, и още как… Витал каза, че ако всичко е наред, ще ме вземе в бригадата си.

Идиот! Не знае къде се набутва. Приискало му се да усети тръпката на мафиотите. Но нека, като си изпати, тогава ще му дойде акълът.

Макар че животът на мафиотите си имаше и своите хубави страни. Ето днес например ще отидат в „Арлекино“ — една много тежкарска дискотека, там по принцип се събират само мутри. Витал ще дойде с мадамата си, Вовата също, а Чауса и Гирата предпочитат проститутките. Никита по принцип нямаше нищо против да си хване също постоянно гадже, но засега, освен с проститутки с други момичета не се беше запознавал. А би трябвало.

Но в този живот имаше и доста неприятни моменти. Днес сутринта трябваше да посетят Чугунов, а утре ще трябва да си изяснят отношенията и тогава кой знае — може и някой куршум в стомаха да си изпросиш.

Никита погостува малко на родителите си, побъбриха за житието-битието си на чашка чай. После той се приготви да тръгва. Време беше.

Тъкмо излизаше от входа, когато неочаквано чу зад гърба си:

— О, Никита!

Обърна се и видя Кеша, който излезе непосредствено след него. Както обикновено, изглеждаше доволен от живота, наконтен, сияещ от самодоволство. Огледа Никита преценяващо, и каза:

— О, като гледам, нещо си се попременил с готини дрешки!

— Ама и ти, като гледам, не си докаран от втора употреба.

Беше облечен с доста скъпи дънки, маркова тениска и златен ланец, дебел колкото пръст.

— Абе аз просто така го казах, бъзикам се. Вчера видях старците ти. И те не бяха никак зле облечени. И като че ли не бяха пили.

— А Чугунов да си виждал?

— Отдавна не съм го срещал.

— Събра си партакешите Чугунов. Съвестта започна да го гризе и върна апартамента.

— Да бе…

— Няма „бе“, няма „ме“. Е, хайде, че бързам много.

— Че закъде си се разбързал толкова?

— Имам си работа.

— В коя посока си?

Никита му каза без желание.

— Слушай, аз съм в същата посока. Искаш ли да те метна дотам? Няма да се тъпчеш в метрото, я!