Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Бил е точно момче, ама се е скофтил — предположи Вовата. — С една дума, трябва на място да проверим нещата. Да чуем какво ще ни каже.

— Отиваме направо при него — кимна одобрително Витал.

Той не се страхуваше да хвърли обвинение срещу самия Капитан и направи това в присъствието на Никита.

Капитана го прие в офиса на солидната си собствена фирма.

— Защо се забавихте толкова? — попита ги веднага. — Мошеника отдавна се върна… Ник, какво ти е?

— Ами точно за Ник искам да си поговорим. По пътя проучихме нещо. За един бизнесмен. Чугунов се казва.

— Аа, ето какво било — смути се Капитана. Но притеснението му не трая повече от секунда, той веднага се овладя. — Нали ви казах без самоволни изпълнения!

— Е, извинявай, Капитане, няма да си кривим душата…

— Накратко, казали са ви, че апартаментът е преминал в мои ръце.

— Именно.

— И правилно са ви казали. Почти правилно. Апартаментът премина не в мои ръце, а в ръцете на Ник.

— А защо разбираме за това чак сега?

— Защото държах всичко в тайна. Исках да видя как ще се справи Ник с работата.

— Да не би да имаш някакви претенции към него?

— Ама ти какво искаш сега, Витал, да се скараме ли? — започна да сипе огън и жупел Капитана.

— Не. Но трябва да изясним това недоразумение. Ник е точно момче, свестен тип е. Не мога да позволя да се подиграват с него.

— Правилно, Витал, точно за това те уважавам. И Ник също уважавам. Между другото, днес тъкмо си мислех да му дам ключовете от апартамента. Нали днес се е проявил, заедно с Чауса. А може пък да дам апартамента на Чауса, а? — уж на шега каза Капитана.

— Този апартамент е на родителите ми — студено го погледна Никита.

— Да съм казал нещо друго? Накратко, момчета, ето ви ключовете от апартаментчето. Спретнете си едно купонче. По-късно с Бичмето ще отскочим да ви видим. Ще побръмчим малко като в добрите стари времена. Става ли?

— Разбира се, Капитане!

Бръчките по смръщеното лице на Витал в един миг се изгладиха и то се озари от доволна усмивка. Само Никита продължи да се мръщи. Нещо в поведението на Капитана не му харесваше. Нещо не му беше чиста работата. Каквото и да говореше, даваше му апартамента пряко воля.

Стана тя, каквато стана. Загуби апартамента… Капитана не можа да скрие яда си.

— Нещо притеснява ли те? — попита го Бичмето.

— Ами да, малко. За Чугунов си мисля.

Той действително си мислеше за него. Разбира се, беше ядосан на Витал и Ник. Но както и да го погледне, те са негови момчета и от тях не може да измъкне много. Но виж, Чугунов е направо златна мина. Ето чрез кого може да компенсира загубите.

— Тъй, тъй, това е много интересно…

— Налетяхме на Чугунов, взехме му апартамента и четвърт милион в зелено. И никаква ответна реакция.

— Никаква — кимна утвърдително Бичмето.

— Никой не ни е потърсил сметка.

— Никой.

— И какво означава това?

— Че Чугунов има слаб гръб.

— Именно. Или има кекав гръб, или изобщо няма такъв. С една дума, трябва сериозно да му стъпим на врата.

— Да му направим тотален засер. Идеята не е лоша.

— Дай след някой друг ден да му пратим някоя бригада.

Защо да отлагаме? А днес ще жулнем малко водчица. Канят ни да полеем един апартамент.

Предусещайки насладата, която щеше да изпита след предстоящата акция срещу Чугунов, Капитана беше готов да забрави яда си към Витал и Ник.

— Никита, синко, не мога да повярвам…

Майка му се разплака. Баща му се държеше още, но всеки момент щеше да се просълзи.

— Е, това е. Нанасяйте се и си живейте спокойно. Апартаментът пак си е ваш.

Само че апартаментът никак не приличаше на онзи, стария, в който бяха живели. Бяха го ремонтирали и обзавели в типичен за съветския елит стил — с красиви и редки за времето си, но съвсем банални вече тапети, със стандартни мебели — също кът навремето, с телевизор „Хоризонт“, с килим на стената и т.н. А сега тук от всяко кътче лъхаше евро-дизайн, евро-комфорт, евро-уют. С една дума, красота. Майка му и баща му направо си бяха глътнали езиците — след жалката мизерна дупка да попаднеш в такъв разкош… Те даже не бяха мечтали за подобно нещо.

Преди всичко Никита ги помоли да се изкъпят, а след това лично изгори старите им дрипи и ги накара да пробват новите си дрехи. Чауса беше поел ангажимента за покупката на дрехите. След това дойдоха фризьор и козметичка — за това пък се беше погрижил Вовата. За отрицателно време от пропаднали пияници родителите му се превърнаха в съвсем порядъчни хора — засега само външно. Трябваше да се поработи доста с тях, за да станат такива, каквито са били някога, преди черния период в живота си.