Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Ето че свърши почивката. Време е за работа.

Отпускаха му се всичко на всичко само двадесет минути. Нямаше много време. Сигурно се е случило нещо непредвидено. Не трябва да закъснява, защото може и да си изкара някой тупаник. По принцип Витал е готин пич и уважава Никита, но държи на строгата дисциплина.

Никита успя да пристигне в кафенето точно след десет минути. Там вече го чакаха Витал и Вовата.

— Здрасти, прецаквач! — каза Ник и даде една лапа на бригадира.

— Ти какво, да не би да не си успял да свършиш? — взе го на подбив Вовата.

— Ако не бях успял, и здрасти нямаше да ви кажа вече.

— Леле, колко си страшен!

— Точно такива страшни момчета ни трябват сега. Трябва да свършим една работа — осведоми го Витал.

— Пак ли ще размазваме нечия физиономия?

— Може би физиономията. А може не само това… Очертава се разчистване на сметки.

— А защо е тази спешност?

— Капитана вчера е дал газ на петорката на Мошеника. Но една бригада се оказала недостатъчна. Накратко, юнаци, впрягайте конете.

— А така, говорим за вълка — подсмихна се Вовата, — а той в кошарата.

Имаше предвид Гирата, който най-после благоволи да се яви. Лицето му бе доста подпухнало, сякаш цяла нощ дяволи бяха подскачали по него.

— На кого трябва да извием врата? — попита мрачно той, пльосвайки се в креслото.

— И тогава ни връхлетя страшния Змей Горинич и казва: „Дайте ми Гирата, инак на всички задниците ви ще скъсам…“.

— Абе аз лично ще му го мушна отзад.

— Ще те вкарат на топло. За групово изнасилване. Нали е с три глави.

Чауса пристигна със запорожеца си. Този път никой не му се подиграваше. Никита имаше предчувствие, че някъде се събират буреносни облаци, а те отиват право натам и той не може да се възпротиви срещу това.

На срещата за разчистване на сметки дойдоха по осем души от двете страни. Никита изобщо не се интересуваше по какъв точно повод са тук. Просто стоеше на няколко крачки от Мошеника — двуметров напомпан бабаит с огромна мутра, и следеше действията на противника.

Срещу тях се бяха изправили добре подготвени бойци — борци, боксьори, каратисти, щангисти. На пръв поглед не се забелязваше да носят оръжие, но вратите на западните им коли бяха широко отворени, а в тях може и да се криеше някой и друг патлак.

Някъде в близките храсти зад гърба на Никита беше скрит запорожецът на Чауса. И ако, не дай си боже, се случи нещо непредвидено, той трябваше моментално да стартира и да докара пушкалата. Стига двигателят да запали веднага.

Мошеника и лидерът на конкурентната групировка се приближиха един до друг. Обсъждаха нещо на висок глас, ръкомахаха разпалено с ръце, разперваха широко пръсти като ветрило. А след това онзи бутна Мошеника. При падането си той успя да му направи подсечка с крак и го повали на земята.

— Почна се! — викна Витал.

Враждуващите страни се изправиха като стени една срещу друга. На Никита му се стори, че чу шума на запаления запорожец в храстите.

На Никита се падна да се бие с борец с клепнали уши, който стъпваше накриво с ходилата навътре и имаше тежка, но пъргава походка. Никита се опита да му нанесе серия от удари, но онзи своевременно се хвърли към краката му и юмруците на Никита прелетяха над главата му. Врагът стисна краката му като в менгеме и Никита падна по гръб, като си трясна главата в един камък. Даже не успя да се съвземе от удара, когато борецът изви болезнено крака му. Никита чак зави от болка.

— Ама че говедо! — чу се гръмотевичният бас на Вовата някъде наблизо.

Борецът получи мощно кроше с бокс по главата и се катурна облян в кръв на една страна. Никита тъкмо се измъкна от отпуснатата му мъртва хватка и видя как към него лети нечий крак. Той успя да го хване и го тласна рязко нагоре. Противникът тупна на земята по задник и той му вкара един със замах в слабините. Отличен удар!

Изведнъж оглушително затрещя автомат. Няколко куршума профучаха над главата му и той светкавично се просна с лице към земята и прикри главата си с ръце. Е, не го бяха учили да се хвърля с голи ръце срещу автомат.

Падайки, видя запорожецът да се врязва с мръсна газ в тълпата и рязко да забива спирачки. Един от бойците на врага подскочи, полетя във въздуха и се преметна през тавана му.

Никита скочи пръв към отворената врата на колата и бързо сграбчи един автомат. Тъкмо мислеше да изпразни пълнителя в един въоръжен боец, но навреме забеляза, че той стреля във въздуха. Стреляше над главите само за да сплаши тълпата и да въведе ред.