Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— В смисъл?

— Чувал ли си за Краля?

— Ти да не мислиш, че съм вчерашен? Разбира се, че съм чувал.

— Ник е спасил Краля от сигурна смърт. Така че сам си прави сметката.

Капитана погледна Бичмето много учуден. Странно защо тази информация не е стигнала до него. Може би защото не се беше интересувал достатъчно от съдбата на момчетата си. Бичмето почти изцяло беше поел ангажимента по ходатайстването за тях.

Ако наистина Ник се е сближил със самия Крал, значи нещата вървят на зле. Няма да е желателно да го разиграва. Нали може да се разсърди и да започне да му прави кал. И лошото е, че няма да може да го премахне така лесно.

— Ти да не мислиш, че искам да го прекарам? Не, брато, не си мисли такива неща. Просто искам да отложа малко момента. Нека Ник се отличи, тогава апартаментът ще му бъде връчен като първа награда.

— Да не би да не се е отличил вече? Като истински мъж се е държал пред ченгетата. Никого не е предал…

— Че той е спасявал собствената си кожа — пренебрежително махна с ръка Капитана.

— Може и така да е — не отрече и тази възможност Бичмето.

Той си допи бирата, стана от шезлонга и скочи със засилка в басейна.

„Да се удавиш дано!“ Капитана се учуди от собствените си мисли.

Никита стоеше на палубата на една белоснежна яхта. Морските брилянтно чисти зелени вълни я поклащаха леко от кърмата към носа и обратно. На две крачки от него в люлеещ се стол седеше главозамайваща блондинка. Беше чисто гола. Имаше нещо високомерно в израза й, в очите й проблясваше лека надменност на добре възпитана лейди, а по-надолу… На Никита чак му секна дъхът. Краката й бяха широко разкрачени встрани, главната й прелест се виждаше цяла-целеничка. Устничките й му изпращаха въздушна целувка…

Ама толкова хубаво му стана… Като че ли вече беше проникнал в нея. Поклащането на палубата се засилваше. И му ставаше все по-хубаво и по-хубаво. Беше близко до оргазъм. Странно, та той дори не беше докоснал блондинката.

А ето го и него — блажения миг на наслада.

— Ооо! — извика той.

И се събуди…

Пленяващата блондинка се изпари като дим. Пред очите му беше същото женско лице, само че в очите й проблясваше не чувството на превъзходство, а на развратна страст. Той лежеше по гръб, а тя го беше възседнала отгоре и разпалено се нанизваше на члена му. Стегнатите й малки гърди подскачаха в такт с ритмичните й движения. Плоското й коремче също се друсаше нагоре-надолу.

Блондинката все повече се доближаваше до момента на върховно удоволствие. Друсането се засили. Никита също се разгорещи. Изпразненото оръдие беше готово за нов залп.

Достигнаха кулминацията едновременно. Само че този път Никита не произнесе нито звук. Затова пък блондинката заскимтя като недобита кучка и болезнено впи нокти в раменете му. След това легна с цялото си тяло върху него и потръпна от превъзбуда. И умря. В преносен смисъл, разбира се.

— Алочка, в хладилника има шампанско. Донеси го! — оживи се Никита.

— Студено шампанско — супер! — радостно изчурулика блондинката и хвръкна към кухнята.

Никита със задоволство изпрати с поглед стегнатото й повдигнато дупенце. Ех, че готино парче!

Пиха шампанско направо от бутилката. Да вървят по дяволите чашите!

— Казват, че сутрин пиели шампанско само дегенератите — каза Никита.

— Точно така, само дегенератите. Но това е при условие, че не си правил секс сутрин. А ти как мислиш, защо те бях яхнала така?

— Правилно, Алочка, страшна си.

От три дни го беше ударил само на живот. Всеки ден сменяше момичетата като носни кърпички. Онзи ден беше с момиче с кестенява коса, вчера с чернокоса, днес с блондинка. И трябва да се признае, че Алочка беше най-хубава от всички.

Никита отново отпи от бутилката с шампанско.

Тези три дни беше прекарал в постоянни запои. Какво ли не беше пил — коняк, водка, шампанско… Направо ум да ти зайде!

Какво ли биха казали по този въпрос родителите му?

Изведнъж се почувства гузен. И то не защото спокойно си обръщаше бутилката с шампанско, докато те се наливат с някакви ментета. А защото родителите му изобщо не трябва да пият. Така да бъде, съвсем скоро ще настъпи денят, в който той ще се заеме съвсем сериозно и отговорно с тях.

Първо трябва да си върне апартамента. Проклетият Капитан! Защо постоянно отлага нещата! Нали от него се искаше само едно — да даде разрешение. А пък на говедото на име Чугунов и сами могат да му стъпят на врата. Витал например винаги ще се радва да му помогне. И Вовата с Чауса също ще ударят едно рамо. А Гирата… Да върви на майната си! Пак ще ги накисне в някоя кървава история.