Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Вие ли сте се го направили? — ококори се учудено Чугунов.

— Не, не сме ние — отрицателно поклати глава единият бабаит. — Ние спазваме закона. При нас всичко е според правилата. А сега, говедо, ще се заемем с теб.

Мутрата се приведе към Чугунов, удари го като с камшик с вледеняващия си празен поглед и опря острието на ножа в гърлото му.

— Е, какво, ще цакаш ли мангизите?

— Махни ножа, нека поговорим — прецеди през зъби Чугунов.

Махнаха ножа от гърлото му.

— А сега да си поговорим. Какво, промени ли си решението?

— Добре де, да речем, че ви дам апартамента…

— Ще го дадеш, къде ще ходиш. И без всякакви „да речем“, ясно ли е!

— Добре де, без „да речем“. А мангизите за какво трябва да ви ги давам? Двеста и петдесет хилядарки са прекалено много…

— Нали ти казвам, това не е наш проблем, а лично твой. Откъдето искаш, оттам ги намери. Но ще ни ги дадеш.

— Глобата е доста солена… Освен това съм правил ремонт на апартамента. Това не е малка компенсация.

Отново притиснаха ножа в гърлото му. Този път леко му цепнаха кожата, пуснаха му няколко капки кръв.

— Иначе ще ти направим шах с пешката — каза братокът. — Ще пуснем делото в съда, ще докажем недееспособността на собствениците на апартамента и ще си го върнем.

Беше прав. Ако неутрализират Чугунов, ако не му позволят да въздейства на съдийското решение, то по закон този апартамент спокойно можеше да бъде върнат на предишните му собственици.

— Но в такъв случай ще трябва да се изръсиш с половин милион в зелено. С една дума, описах ти ситуацията накратко. Хайде, мисли! Имаш само една минута.

През тази минута ножът все по-дълбоко се врязваше в гърлото на Чугунов.

— Стига, убедихте ме! — предаде се той.

Изобщо не му се искаше да се разделя с живота си.

— Ето, виждаш ли как се разбрахме, а ти ми се лигавеше досега — каза бабаитът и прибра ножа.

Някой метна една кърпа, с която покриха порязаното му гърло.

— Хайде да отидем в моя офис. Там ще оформим документите по прехвърлянето на апартамента.

— А мангизите?

— И мангизите ще си получите.

— Двеста и петдесет хилядарки, нали така?

— Двеста и петдесет — съкрушено кимна Чугунов.

— Само че сделката ще я оформим тук. — Бабанката прилепи джиесема към ухото си и се обади на някого: — Всичко е на шест, клиентът взе правилно решение. Пращайте учения.

Под „учен“ той имаше предвид нотариуса, който се появи в апартамента след около три минути. В куфарчето си носеше всички необходими бланки и печати.

А Чугунов така се надяваше да се добере до офиса си и някак да се свърже с покровителя си. Тогава всичко щеше да се реши в негова полза. Но надеждите му се топяха с всяка изминала минута.

Още няколко пъти го заплашиха с жестока саморазправа и даже му подкастриха леко ухото, преди да сложи подписа си на акта за дарение на жилище. Накараха го да напише и едно писъмце — от сорта на това, че се разкайва за извършеното и затова именно връща апартамента на предишните му собственици.

Но това не беше всичко. Той извади от сейфа си седемдесет хиляди долара, скътани за черни дни, и ги сложи на масата. След това с триста зора попълни всички документи и пълномощни, с които неговите мъчители цял ден, от сутринта до вечерта, теглиха кредит от банката на негово име — разликата, която не му достигна до двеста и петдесет хиляди. Момчетата действаха с размах. На следващата сутрин го пуснаха. Чугунов остана без добре обзаведения си и скоро ремонтиран апартамент и без двеста и петдесет хиляди. А най-досадното беше, че никой даже не се опита да го потърси през изминалото денонощие. Челентано сякаш беше пропаднал в дън земя.

Всичко се връща на този свят — дълбоко в себе си той осъзнаваше справедливостта на тази стара истина, но скъперничеството не му позволяваше да се примири с поражението, алчността и поруганата му гордост искаха възмездие.

Никита лежеше в килията от две седмици. Беше под личното покровителство на Краля. Чейнджа се отнасяше към него с извънредно голямо уважение. В килията лежаха още няколко горе-долу авторитетни момчета от борците-рекетьори. Никита поддържаше що-годе добри отношения с всички.

Между рецидивистите и мутрите-спортисти нямаше вражда — нито тайна, нито явна.

— А това е така, момчета, защото вашите босове се съобразяват с нашите закони — авторитетно обясни престъпникът от старата гвардия, Краля. — Вие живеете според нашите правила. А когато говорим за законите на престъпния свят, не може да става и дума за произвол. В този свят цари ред и справедливост.