Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

На екрана на монитора се появи лицето на Кримов, телохранителя му. Свестен мъж. Някога се опитвал да разпространи каратето в Съветския съюз и бил преследван от закона за това. Излежал си срока, а после се занимавал с какво ли не, докато не попадна под крилото на Чугунов. Служеше му вярно и честно.

Чугунов му отвори вратата.

— Здравейте, Анатолий Михайлович — равнодушно го поздрави Кримов. — Колата ви чака.

Преди го наричаха просто Чугуна. После за някои хора стана Михалич. А за подчинените си беше Анатолий Михайлович. Какво пък, така трябваше да е.

Чугунов просто му кимна за поздрав и мълчаливо излезе от апартамента. Тутакси някаква сянка се мярна зад гърба на Кримов и изведнъж сякаш ги връхлетя смъртоносен ураган. Той завъртя Чугунов и Кримов във вихъра си и ги запрати навътре в апартамента.

Ураганът бяха трима или четирима бабаити с бръснати вратове. Изскочиха от асансьора, влетяха в апартамента, помитайки по пътя си собственика му, и го проснаха на пода барабар с телохранителя му. Чугунов лежеше по корем с лице надолу. Ръцете му бяха извити на гърба и закопчани с белезници. Единият се доближи, надвеси се над него и го настъпи с тежката си обувка по врата.

— Какво искате? — едва се изтръгна от гърдите на Чугунов.

— Е, т’ва е, човекът направо си кара по същество — чу се груб глас, в който се долавяше езикът на престъпниците.

Обърнаха Чугунов по гръб. Здравият бабанка веднага го притисна отново с крак с изкривено от злоба лице. До него като скали се извисяваха още три напомпени мутри. И от техните физиономии не лъхаше нищо добро.

— Ти ли си Чугуна? — попита единият.

— Да… К’ъв по-точно ви е проблемът? Вие какво, момчета, да нямате някакви претенции към мен?

— А ти как мислиш?!

— Не трябваше да ме закачате, момчета. Ако сте искали да ми покриете гърба, вече сте закъснели. Имам връзки с когото трябва.

— С Челентано, грузинския бос ли?

Излизаше, че са организирали добре акцията. Братоците бяха осведомени за гърба на Чугунов. Може пък да е за добро.

— И не само.

— Е, няма нужда да ни разказваш как сам някога си гърбил балъците. Каквото било — било. Сега ти си балък. И освен Челентано други връзки нямаш.

— Момчета, не играете според правилата. Дайте да си нарочим среща, ще се разберем като хората. Не ме нападате според понятията!

— А нашето момче като хората ли го прекара? Като хората ли го метна с апартамента?

— Какво момче? Какъв апартамент?

— Ами този апартамент. — Мутрата посочи хола на апартамента. — И старците на нашето момче си ги наврял в кучи задник. Подхвърлил си им сто долара за апартамента. Това не е ли пълен произвол, а? Сега ще ти спретнем едно линчуване според правилата, говедо такова. Челентано може и да е голям бос, но може и да не е. Така или иначе, той няма право да се застъпва за тебе. Направил си голяма издънка. Дори и Челентано да се застъпи за теб, и на двамата ще ви потърсят отговорност от по-високо.

— Вие за кое момче ми разправяте? За онова, войничето ли?

— А, сети ли се! Макар че как ще забравиш. Такъв готин апартамент, гад мръсна, си приватизирал без пари.

— Ама войникът няма нищо общо!

— Та той е наше момче.

— Че кога успя да стане?

— Абе то Ник още преди казармата си беше партия с нас. Разбра ли сега?

— Че аз откъде да знам, че е ваше момче?!

Опитваха се да го метнат братоците. Чугунов веднага надуши лъжата. Оплакал се е младокът на някой от големите авторитети и онзи го е взел под своя опека. Един вид, негово момче е. То, че е негово, негово е, но е станал такъв по-късно… Това момче не принадлежеше към никаква групировка, когато Чугунов взе апартамента на старците му. Но иди го докажи…

— А на нас не ни дреме знаел ли си, или не. Никой не те е карал да правиш такива гадни въртели. С една дума, ще се наложи да върнеш апартамента.

— Недейте така бе, момчета! — избухна Чугунов. — Апартаментът си е мой!

— Бил е твой, стана наш. Имаш и глоба от двеста и петдесет хилядарки в зелено.

— Абе вие луди ли сте, откъде ще намеря толкова пари!

— А, проблемът си е лично твой.

— Направо ще ми съдерете кожата!

— Да ти съдерем кожата ли? А, това е идея!

Нещо изщрака в ръцете на единия бабаит. Чугунов видя, че е автоматичен нож.

— Сигурно си чул, че тези дни са резнали гърлата на трима балъци — попита мутрата.

Вярно, че беше гледал репортажа от мястото на инцидента — бяха очистени три момчета накуп. Някакви безчинстващи главорези спретнали на бърза ръка доста непрофесионална чистка.