Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Майстор на спорта по бокс. Шампион на Москва съм в полутежка категория.

— Супер! А аз миналата година взех второ място в шампионата на Русия по джудо. Е, хайде, смъквай се от тоя ръбест нар и ела при нас.

Гената се приближи към момчетата си, каза им нещо и те едновременно му закимаха одобрително. Да, съгласиха се да приемат Никита в „семейството“ на борците. След това Гената отиде при някакво друго момче, прошушна и на него нещо в ухото, онзи му кимна унило, слезе от нара на горния ред, сви матрака си и тръгна към мястото, освободено от Никита. А самият Никита се настани по-близо до борците.

Борците… Никита се сети за една песен: „Ние сме бивши боксьори, вече рекетьори…“. Излиза, че и за него се отнася.

Общо взето, той вече излиза от играта. Стига толкова, набандитства се. Но не можеше да каже това на момчетата, които така радушно го приеха.

Капитана беше бесен.

— Мамка му, защо не го очистиха тоя изрод! — възмущаваше се той. — Гирата, тъпакът, дебил беше, дебил си и остана.

Гирата беше с него още от самото начало. Бяха от една улична банда и той беше от шепата момчета, с които започнаха всичко. И още тогава не беше от най-тачените. Използваха го основно като груба сила при изнудване, заплашване, а няколко пъти му бяха поръчвали чистки — най-примитивните, които не изискваха кой знае колко сиво вещество. Той не можеше да си размърда мозъчните клетки просто защото нямаше такива.

Някои от тези първи момчета отдавна вече бяха на онзи свят, други бяха в затвора, а трети просто изчезнаха безследно. Бяха останали шепа хора и на тях се крепеше цялата групировка. Повечето станаха големи авторитети, занимаваха се със сериозен бизнес. Само Гирата си остана редови боец. А можеше ли изобщо да се възложи нещо сериозно на този олигофреничен неандерталец?

Витал му наредил само да сплаши балъка, а той взел, че му прерязал гръкляна. А другите направил на решето с ножа. За да не оставя следи. Само че ченгетата го хванаха по отпечатъците на пръстите и прибраха цялата петорка заедно с Витал.

Всички се оказаха в изолатора — и Витал, и Вовата, и Чауса, и Гирата, а освен това и новичкият — Ник. Ченгетата се опитваха да окажат натиск върху всички, но те засега като че ли успяваха да удържат на напора. Капитана получаваше редовно информация и знаеше, че никой от тях не си е развързал езика. По принцип можеше да има много причини, заради които да са се оказали във входа на въпросния блок, в който очистиха балъците.

Ченгетата всъщност нямаха никакви доказателства срещу тях. На местопрестъплението в апартамента нямаше никакви улики. Освен това никой не ги беше видял да влизат във въпросния апартамент. Забелязали са ги само пред входа на блока, но това не доказва нищо. Освен това хората на Капитана направиха профилактично обработване на момчето, което ги е видяло. Не го бяха пипнали и с пръст, просто си поговориха с него и то се беше отказало да свидетелства. И правилно бе решило.

Ами ако въпреки всичко ченгетата успеят да развържат езиците на момчетата? Има много начини за това: вкарване в специални изолатори, използване на палки-демократизатори, пускане на закоравелите главорези в килиите… всичко това работеше за ченгетата. Ами ако принудят момчетата да си изпеят и майчиното мляко? Гирата да върви по дяволите… Ще го вкарат в затвора за убийство, а с него и останалите за съучастие — няма страшно. Ами ако дадат някакви показания за Бичмето…

— Е, нали знаеш какво да правиш, ако те накиснат и тебе — каза Капитана на партньора си.

— Добре де, не се страхувай, аз ще поема цялата отговорност — кимна Бичмето. — Ще кажа, че лично съм им давал нареждания.

Всъщност наистина беше така. Кой беше наредил да се накажат балъците, които са пребили проститутката? Ами той, Бичмето. И той ще трябва да понесе цялата отговорност. Той пак е добре, държи се още. И за какво да се притеснява? Дори и в най-лошия случай ще се отърве с условна присъда. А може и само с леко сплашване. Е, ще полежи малко в пандиза. От това само ще му се вдигнат акциите.

— Слушай сега какво мисля аз — каза Бичмето. — Нашите бойци ги прибраха ченгетата. Скоро няма да ги пуснат. А на Чугунов трябва да обърнем джобовете.

— Какво, да не би да нямаме други хора, които да изпратим да свършат тая работа?

— Е, как да нямаме? Мошеника с неговата петорка може яката да го натисне.

— Тогава какъв е проблемът?

— Значи искаш аз да организирам всичко? — Бичмето погледна Капитана някак накриво.