Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Никита си изясни всичко. Той се сети за онова момче, което нямаше никакво желание да им отвори входната врата, и Гирата го сграбчи за яката, опирайки се при това с ръка на металната врата. Ето, значи, къде е оставил отпечатъци.

— Да, разбирам… Само че не мога да разбера, какво общо имам аз с това.

— Заедно с Гирин свидетелите са видели и вас.

— А вие какво, да не сте провели вече разпознаване? Нещо не мога да разбера.

— Това тепърва предстои.

— Ами тогава ще си говорим.

— Значи отказвате да си признаете — още повече се намръщи Илин.

— Нямам какво да признавам. Нищо не знам.

— Добре де, гражданино Брат, щом не искате с добро, ще стане с лошо. Ще проведем разпознаването, ще направим очна ставка. Вие, гълъбчета, сами ще се издадете един друг.

Значи все още никой никого не бе издал — от поведението на следователя можеше да се направи такъв извод. Все пак не само него са подложили на мъчение. И Витал си е изпатил, и Вовата, и Чауса. А на Гирата… Така му се пада на това говедо!

— Времето ще покаже.

— Философствате ли, гражданино Брат! Добре, да видим какви ще ми ги увъртате по-нататък. И така, да пристъпим към официалната част.

Илин взе протокола на разпита и започна да го попълва. След това засипа Никита с въпроси. Какво, кога и къде… Но на всички въпроси отговорът беше един и същ:

— Нищо не знам, нищо не разбирам.

На следващата сутрин откараха Никита в изолатора за временно задържане на „Петровка“ 38 12 12 На този адрес се намира Главно управление на вътрешните работи на Москва. — Б.пр. — в знаменитото следствено „Петра“.

Разпределиха го в голяма, но много задушна и претъпкана с арестанти килия, бяха най-малко тридесет. Навъсени, измъчени от жегата и задухата, всички го гледаха вяло, с меланхолични погледи.

Никита беше чувал, че новаците в килията не се посрещат с хляб и сол, а съществува така нареченото „регистриране“. Ако те регистрират в килията — добре, ако ли пък не — ставаш отцепник и всеки се гаври с теб както си иска. Той се подготви психически да посрещне достойно противника.

Щом трябва да се бие, ще се бие, но няма да позволи да го унижават. Но за негова изненада нищо такова не се случи.

Той отиде съвсем спокойно до един свободен нар на долния ред. До него имаше параван, зад който беше скрит нужникът. Метна матрака си върху нара, постели си чаршафите и легна.

Проявиха интерес към него чак вечерта.

— Защо си се намръщил така, братленце? — доближи се до него един здравеняк с габаритите на щангист тежка категория и квадратно лице.

— Просто така.

— Ти от кои се водиш?

— В смисъл?

— Ами криминален ли си, или мутра?

— Аз съм от групировката на Капитана. Чувал ли си за него?

— Капитана ли? Е да, чувал съм — кимна утвърдително бабанката. — От черняевските мутри.

— Аха.

— Значи си наш човек.

— Аз откъде да знам ти кой си.

— Аз ли? Аз съм Гена Измайловски! — гордо заяви бабаитът. — Не си ли чувал?

— Ами чувал съм нещо.

Никита, разбира се, изобщо не беше чувал за никакъв Гена Измайловски.

— Какво искат да ти лепнат? Рекет ли?

— Ами не, нещо по-така.

— Какво по-така?

— Съучастие в убийство.

— А, чистка — с уважение възхитено каза мутрата. — Кого ликвидирахте, някой балък ли?

— Никого не сме ликвидирали. Ченгетата се опитват да ни го припишат.

Току-виж се окаже, че този здравеняк не е Гена Измайловски, а Гена Ухото например. В смисъл, че може да се окаже доносник. Без да се усети, ще му влезе под кожата и ще го накара всичко да си изпее. Трябва да внимава с него.

— Е, то се знае, всички ченгета са говеда — съчувствено кимна Гена. — Ти, като гледам, си сам. Що не вземеш, верно, да се включиш в нашата компания?

Гената посочи към ъгъла до прозореца. На долните нарове седяха още няколко такива горили спортен тип.

— В килията ни няма слободия, всичко е според понятията 13 13 Негласна система от правила и норми, спазвана от всички престъпници. — Б.пр. — каза Гена. — И рецидивистите 14 14 Заемат много високо положение в негласната йерархия на затворниците, имат особени привилегии. — Б.пр. държат на добрата си репутация, а и ние, борците, не падаме по-долу. С рецидивистите, така да се каже, сме приятелски „семейства“. Хайде, влизай в нашето семейство, и никой няма да те притеснява.

— Братоците, Гената и аз — „семейство“ на борците „в час“ — издърдори Никита каламбура.

— Точно така — изкиска се Гената. — Добре казано. Между другото, ти май също си спортист?