Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Честно ли? Ама съвсем честно?

— Би било желателно.

— Ами и аз не знам. Две мутри ми налетяха без причина. Нокаутирах ги и двамата. Нали съм майстор на спорта по бокс. А и в казармата ми беше втръснало от ръкопашен бой. Искаха да ме накажат, а Капитана се застъпи за мен.

— И те взе в бандата си.

— В групировката — уточни Никита.

Думата „банда“ не му харесваше.

— Нека да бъде „групировката“. И така, твой началник е станал Виталий Григориев.

— Да речем.

Следователят знаеше прекалено много.

— И си станал активен член на групировката на Капитонов. Даже си успял да вземеш участие в рекет на бизнесмени.

— Какви бизнесмени?

— Много добре знаеш какви.

Никита усети, че следователят само се опитва да му вземе страха. Не знаеше за нападението на търговската зала. Иска Никита сам да му разкаже за това. Само че ще има да чака.

Но следователят веднага насочи разговора към основната тема:

— Имам предвид трите момчета, едното от които е с прерязано гърло. А на останалите двама са нанесени множество прободни рани.

— Кой ги е нанесъл? — Никита се престори на силно изненадан.

Той не искаше разговорът да тръгне в тази посока.

— Нали точно това се опитвам да разбера от теб, Никита.

— Моля, разбирайте. Само че аз не знам нищо.

— Всичко знаеш ти. Бригадата ви е искала да рекетира въпросните балъци — така, струва ми се, ги наричате. Но бизнесмените не са пожелали да ви платят. За което са платили с живота си. Нали така? Или мотивът на убийството е бил друг? Друг е бил, нали?

— Казвам ви, изобщо не знам за какво говорите.

— Напразно се инатите, гражданино Брат! — намръщи се следователят и цялото му привидно благодушие изведнъж се изпари като дим.

— Аз не се инатя. Изобщо не мога да разбера какво става тук. Че познавам Григориев, познавам го. Че имахме нещо от сорта на приятелски отношения, и това е вярно. — Никита не се сдържа и избухна. — Да, бях в апартамента му. Погостувах му, както се казва. И изведнъж нахлуха омоновците 11 11 Специално поделение на милицията за борба е масовите безредици. — Б.пр. и започнаха да размятат всички. А след това ме изтезаваха тук с найлонов плик на главата.

— Изтезавали са ви?

— Да речем.

— Какво значи „да речем“? Изтезавали ли са ви, или не?

— Да.

— Готови ли сте официално да го потвърдите?

— От дете съм свикнал никого да не предавам — намръщи се Никита. — Дори и ченгета. Освен това те си вършеха работата. Вършеха я както могат. Но са големи изроди все пак.

— Да, настина сте прав, оперативните работници са си вършели работата. И не са виновни, че ненавиждат мутрите.

— Ами то и на мен взеха да ми писват вече тези мутри — изненадващо за себе си каза Никита. — Да вървят по дяволите!

— Какъв е проблемът тогава? Имате възможност да промените живота си. Искате да живеете като нормален човек, без всякакви мафиотски рекети и убийства.

— Да. Стига толкова, писна ми от всичко.

Никита не хитруваше. Той наистина реши да прати Капитана по дяволите. Стига е затъвал в калта!

— Ами чудесно! Предлагам ви следния вариант: вие ми разказвате всичко както си е било, а аз ви пускам на свобода.

— На свобода и с чиста съвест — с насмешка каза Никита.

— Да, с чиста съвест!

— А не, съвестта ми няма да е чиста, ако доноснича срещу някого.

— Значи има срещу кого да доносничите — хвана се за думите му Илин.

— Ами не, нали ви казвам, че от дете мразя портаджиите… С една дума, гражданино следовател, нищо не знам, нищо не съм видял.

— Постъпваш глупаво, Никита. Забъркал си се в доста неприятна история. Ще те обвинят най-малко за съучастие в убийство.

Никита разбра, че не го плашат просто така. Историята наистина беше доста неприятна.

— Добре де, да речем, че съм познавал Григориев и приятелчетата му, но защо решихте, че сме убивали някого? Защо решихте, че сме били в този проклет апартамент, в който е било извършено убийството?

— Говори ли ти нещо името Матвей Иванович Гирин, по прякор Гирата?

Следователят го погледна изпитателно, без да откъсва поглед от него. Искаше да проследи реакцията му.

— Ами, да речем, да…

— А известно ли ти е, че миналата година въпросният Гирин е бил съден за изнудване?

— Признавам, че не съм се интересувал от миналото му.

— В картотеката ни са заведени пръстчетата му.

— Демек, пръстовите му отпечатъци?

— Именно.

— Искате да кажете, че Гирин е оставил отпечатъци някъде?

— Точно така. Имаме свидетели, които са го видели до блока, а с него е имало още четирима младежи… Вие, разбира се, се досещате, за какво говоря.