Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Я си гледай работата. Мислиш си, че вадя кестените от огъня с чужди ръце.

— Аз като че ли не съм ти чужд.

— Чужд-нечужд, с Мошеника аз ще се разбера.

Бичмето беше прав. Наистина трябва да се окаже натиск върху Чугунов — кови желязото, докато е горещо. И в най-близко бъдеще петорката на Мошеника трябва да го рекетира. Ако ли пък се очертае по-сериозно разчистване на сметки, ще се включат и биячите от бригадите. Шестдесет дула винаги могат да се изпратят. И тогава за Чугунов ще стане доста напечено. Проблемът си е негов дали ще може да се измъкне от този ад, или не. Важното е да му вземат апартамента и двеста хиляди долара компенсация.

Само че да връщат ли апартамента на Ник? И дали няма да са малко тези двеста хиляди.

Привечер в килията влезе мъж на средна възраст. Беше с черни панталони, бяла риза, без вратовръзка, с интелигентен израз. Тих, спокоен човек, не си придаваше важности. Само че очите му бяха някак празни и безизразни, сякаш е друсан. Едва ориентирайки се в обстановката, той зае свободното място на нара до тоалетната. Легна и заспа, сякаш беше умрял. Почти никой не му обърна внимание — всеки си имаше своя занимавка. А през нощта стана инцидент.

Ник се събуди. Ходеше му се по малка нужда. Стана от нара и тръгна към кенефа. Изведнъж чу някакво шумолене и пресипнало хриптене. И видя следната сцена: двама мъжаги бяха натиснали новака — единият държеше жертвата, другият го душеше с кърпа.

Никита знаеше, че в такива случаи е по-добре да се държи настрана. Никой нямаше да го упрекне, та нали жертвата не беше от неговото „семейство“. А ако се намеси — ще си спечели смъртни врагове. Тази перспектива не го блазнеше особено, но не можеше и да гледа безучастно отстрани.

Той скочи като стрела към новака. С един мощен удар в слепоочието повали единия удушвач, а другия просто хвана за ушите и му удари една глава в носа. С това всичко приключи. Двамата удушвачи се търкаляха в краката му. Единият се опита да стане, но главата му го подведе, виеше му се свят.

Потърпевшият се понадигна от нара, уморено метна настрана кърпата и със замъглен поглед погледна Никита.

— Кой си ти? — попита тихо.

Изглеждаше така, сякаш току-що беше излязъл от дълбока упойка.

Никита очакваше да чуе някакви думи на благодарност, а той го пита „Кой си ти?“. Много странно.

— Аз съм Ник.

Около него започна да се събира тълпа. Рецидивистите се надигнаха от наровете, борците започнаха да се приближават бавно. Балъците и слугите 15 15 Каста в затворническата йерархия, една от най-големите групи, която за разлика от рецидивистите извършва трудови дейности в зоната. — Б.пр. останаха по местата си — техен основен принцип е: колкото по-малко знаеш, толкова по-добре…

— Каква е тая патърдия? — чу се дрезгавият глас на Чейнджа.

Този авторитетен престъпник беше нещо от сорта на главатар на килията. Всички го слушаха.

— Ами събудих се и гледам тези двамата — Никита посочи към двамата на земята — се опитват да удушат човека.

— Ти ли си потърпевшият? — грубо се обърна към мъжа Чейнджа.

— А ти кой трябва да си? — отговори с въпрос на въпроса онзи.

— Аз ли? Аз ръководя парада тук.

— Кажи си прякора.

— Чейнджа. А ти кой си, че да ме разпитваш?

— Чувал съм за тебе, Чейндж. Ти си от рецидивистите, с Васка Белия се имаш.

— Точно така, с Белия сме партия, вярно е. Слушай, ти май не си от дребните риби. Кой си?

— Викат ми Краля.

— Краля ли?! — Чейнджа изведнъж промени изражението си. — Краля? Големият бос от старата гвардия? 16 16 Авторитетни престъпници, съществували още преди появата на силовите групировки в началото на 90-те години на XX в. — Б.пр.

— А ти, Чейндж, защо не следиш каналите? Защо не си получил съобщението за мен?

— Ама нямаше никакво съобщение! Слушай бе, Крал, знаеш ли колко неща съм чувал за тебе. — Чейнджа започна съвсем откровено да му се подмазва. — Сега на всички ще се хваля, че съм лежал в една килия със самия Краля.

В този момент той се сети за двамата, които оскърбиха известния бос. Хвана единия за яката и го тръшна на колене пред Краля.

— Ти на кого ще налиташ с мръсните си ръчища бе, боклук? — ревна разярено.

Торпедата на Чейнджа веднага се раздвижиха — сложиха и другия удушвач на колене до първия.

— Ама аз не съм искал! — зави първият. — Помоли ме… Ето той ме помоли… — Посочи партията си. — Той ми обеща пари, много пари.

— Добре де, и така да е. А ти, боклук такъв — разкрещя се Чейнджа на другия, — казвай защо искаше да пречукаш боса!