Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Нее, определено не мога да разбера защо да не можем да накажем този говнар — каза Чугунов, гледайки Челентано изкъсо и смръщено.

Те седяха в офиса му на чашка кафе.

— Разбери бе, човек, никой не иска да се забърква в тази работа — поклати глава грузинският бос. — Говорих с някои сериозни хора. Вярно е, Капитана не е бил прав. Не е било нужно толкова да ти стягат примката около врата. Можеха да ти насрочат среща, да се съберете с уважавани хора и всичко щеше да се реши на самото събрание. Но и ти не си прав. Защо си взел апартамента на хората? Какво, да не би да нямаш пари, за да си купиш?

— Човек може да си помисли, че вие, мафиотите, сте много честни хора.

— Аз съм честен мафиот! — оскърби се Челентано.

— И никога нищо не си откраднал?! Аа?

— Има си правила.

— Абе я си ги заври отзад тези правила! — кипна Чугунов. — По-добре си признай, че Капитана има силна групировка и затова никой не иска да си има вземане-даване с тях.

— Не бих поставил въпроса точно така — намръщи се Челентано. — Вярно е, че Капитана има силна групировка — около десетина професионални бойци и над петдесет биячи. А и зад него стоят сериозни хора.

— Не мога да разбера ти бос ли си, или какво? — избухна Чугунов. — Аз за какво цакам процент в шибаната ти обща каса, а? Бос съм, та бос съм. Не си никакъв бос, а лукова глава, ето кой си… Бил говорил със сериозни хора. Че тебе някой слуша ли те изобщо?

Челентано го прониза с дълбоко презрителен поглед. Чугунов явно беше минал всякакви граници. Но ни най-малко не съжаляваше за това. А от какъв зор му е, пита се, такъв покровител, който да не може да го защити от някакви изнудвачи? Или поне да му върне парите — двеста и петдесет хилядарки в зелено са това.

— Ще те убия! — отсечено кресна Челентано, сякаш изстреля куршум, и в същото време скочи рязко, пресягайки се с цяло тяло през масата. Във въздуха проблесна острие на нож.

Е, добре, щом е така, Чугунов беше готов за подобен обрат на нещата. Той моментално се отдръпна назад и сграбчи ръката с ножа точно над ухото си. Начаса му се притекоха на помощ неговите хора — Кримов и Зъбов, телохранителите му.

— Очисти го, говедото! — злобно изсъска Чугунов.

— А може ли? — учудено го погледна Кримов.

— Всичките до един, гадове такива, ще ви загробя! — прецеди през зъби завързаният Челентано. — Помияри мръсни!

— Ти чу ли го к’во каза тоя, Крим — без да иска, Чугунов измисли прякор на телохранителя си. — Заканва се всички ни да загроби. Как мислиш, дали не можем да се измъкнем от положението?

— Но той е бос…

— Абе какъв бос е тоя! Коронясали са го заради моите пари.

— Ами по принцип… — започна Зъбов.

— Млъкни, Зъб! — кресна му Чугунов. — Щом съм казал да очистите говедото, значи трябва да го очистите.

Първи го удари Кримов. Нанесе му отсечен удар в гръбначния стълб. Краката на Челентано се подкосиха.

— Браво, Крим! Сега е твой ред, Зъб!

— Ама аз…

— Стига си хленчил! — озъби му се Кримов. — И без това сме го загазили отвсякъде…

Зъбов го измери с изцъкления си поглед и безсмислено се втренчи в Чугунов.

— Е! Какво си ме зяпнал така? Давай, убий го… За какво ти се плаша, глупако!

Зъбов бавно обгърна с ръце главата на Челентано, още веднъж погледна Чугунов с вцепенен поглед и направи само едно рязко движение — чу се пукване на кост.

Край, със самозванеца беше свършено.

— Хайде, Крим! Сваляй му дрехите — нареди Чугунов.

— Защо?

— Ти ще ги облечеш. Ей сега ще ти лепнем и едни мустаци.

Да, наистина, ако сложат на Кримов изкуствени мустаци, отдалече всеки ще го вземе за Челентано. А освен това босът носеше и слънчеви очила. Ето ги, подмятат се на масата.

— И да не забравиш очилата!

— Защо е целият този цирк?

— Ами за да видят хората, че Челентано си е тръгнал от офиса ми цял и невредим.

— Отличен ход, шефе! — започна да се успокоява Зъбов.

— А ти какво мислеше, че мога само да си клатя краката ли? Ти, братле, по-добре се заеми с трупа. До утре сутринта трябва да е закопан някъде. Знаеш много добре, че това е в твой интерес. Нали ти го уби.

— Но…

— Крим, нали така беше!

— Ами по принцип, да. Зъб, ти му изви врата.

Ами така си беше, наистина.

Тази сутрин Ник отново се събуди в леглото с Алочка. И отново тя го събуди. Искаше му се и утре да се събуди по същия начин.

Но блаженството му беше прекъснато от досадното пиукане на пейджъра. Никита протегна ръка към него и прочете следното съобщение: „Среща. Двадесет минути. Виталий…“