Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— При кого отивате? — притесни се той.

Явно бе усетил, че има нещо нередно, и рязко протегна ръка към звънеца под масата.

Вовата реагира най-бързо от всички: хвана ръката му и я изви зад гърба му.

— Само посмей да мръднеш, изрод такъв!

Гирата отново се отличи — вкара му със засилка един парен чук по главата и онзи се свлече в ръцете на Вовата. „Гирата е голям герой — помисли си Никита. — Същинско страшилище за слабаците“.

В приемната на генералния директор на мястото на секретарката седеше як мъжага с ниско чело и крив нос и говореше с прилично напомпан бабаит — явно или личен телохранител, или просто охрана.

— За к’во става дума — възкликна учудено единият, като скочи „да посрещне гостите“.

— Давайте! — кресна Витал.

Колкото и да е странно, Гирата скочи пръв към тях. Единият от охранителите веднага си вдигна акциите в очите на Никита с желанието си да остави Гирата без деца. След това го хвана за врата и му заби главата в стената. Вярно, но сам бе повален на земята — Вовата го засили с тежката си кубинка с метално бомбе.

Другият охранител не успя да стане герой. Никита ловко избегна удара му и му вкара едно странично кроше в ченето. А Витал просто го отблъсна от себе си и го размаза в стената.

След това спокойно се насочиха към кабинета на генералния директор. Първи влязоха Витал и Вовата. Никита застана зад широките им гърбове. Чугунов не го забеляза веднага.

Както изглежда, в момента изобщо нищо не можеше да забележи — беше пиян. И няколко пъти изхълца, когато Вовата го изтръгна от креслото.

— Нищо не знам — изхриптя Чугунов.

Той даже не се опитваше да се съпротивлява. Никита се учуди на покорството му.

— А какво трябва да знаеш? — погледна го право в очите Витал, сякаш се опитваше да прочете мислите му.

— Никого не съм убивал…

— А кого е трябвало да убиеш?

— Никой… Каквото искате, правете, момчета, но аз съм чист като кристал.

— За сметка на това фиркан като свиня — намръщено каза Вовата от погнуса или от завист.

Той отблъсна Чугунов в креслото с една ръка, а с другата хвана бутилката с мартини. Витал се престори, че не забелязва това.

— А апартаментчето ще трябва да го върнеш! — каза той, усмихвайки се жлъчно.

— Какво апартаментче? — сепна се Чугунов, сякаш се събуждаше от дълъг сън, и чак сега забеляза Никита. — Ти тук?!

Колкото и странно да звучи, той се зарадва на Никита, сякаш вижда най-добрия си приятел.

— Аз. Нали ти казах, че трябва да ми върнеш апартамента!

— Каза ми — напълно се съгласи Чугунов.

— Е, тогава какъв ти е проблемът бе, нещастник? — отново го хвана за ревера Вовата.

— Ами няма проблем.

— Ами чудесно тогава.

— Само че такова… — каза Чугунов и се усмихна глупаво — апартамента вече го няма.

— Как го така го няма?

— Ами взеха ми го.

— Как така са ти го взели? — не разбра Никита.

— Ами ей така, дойдоха и го взеха.

— Кой?

— Черняевските мутри. Изпратени от Капитана.

— От Капитана?! Кога е станало това?

— Отдавна. Мина повече от седмица. — Чугунов злорадо погледна Никита. — Е, какво, брато, метна ли те шефът ти? Измъкна ти апартаментчето под носа, а на тебе, брато, ти показа среден пръст, а?

— Нищо не разбирам! — Витал също беше шашардисан. — Капитана не може да постъпи така подло.

— Не може, ама може. Прекара ви всички вашият Капитан. Повярвайте ми, случват се такива неща. Нали и аз самият някога съм бил на вашето дередже.

— Сигурен ли си, че не лъжеш за Капитана?

— Нали това ви казвам, че някога и аз съм бил на вашия хал. Без проблеми гърбех частниците. Вие какво, момчета, да не мислите, че не знам какво ще ми се случи, ако се опитам да ви изпързалям?!

— Е, извинявай, че ти налетяхме така по погрешка — потупа го по рамото Вовата.

— Тогава да изчезваме — обърна се към изхода Витал.

— Недейте така, момчета, почакайте малко. Хайде да поседим спокойно, да поговорим по въпроса, така и така сме почнали темата. Почерпката от мен.

— А не, каква ти почерпка — отказа му веднага Витал. — Не ни е до теб сега.

— Е, както искате — вяло повдигна рамене Чугунов в знак на безразличие.

Той не само се подмазваше на Витал, а наистина искаше да поговори с него. Само че защо му беше това? Никита внимателно се вгледа в него. А може би просто иска да настрои всички срещу Капитана.

— Тук нещо не е наред — каза Витал, когато се прибираха. — Абе не може Капитана да пипа от свои хора. Не може, казвам ви. Та нали е точно момче и спазва правилата.