Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Витал посъветва Никита да не се занимава с клиниката за наркозависими. Той лично се договори с един виден лекар в тази област и му брои три хиляди долара за сметка на бъдещите доходи на Никита. Освен това нае едно свястно момче — здравеняк с доста внушителен вид, чието задължение беше да осъществява физически контрол над родителите на Никита. Трябваше да ги предпазва от срещи с приятелчетата алкохолици и от съблазънта да отскочат до магазина за пиене. С една дума, Никита се беше заел сериозно с тяхното превъзпитание.

— Не се притеснявай, синко — започна баща му. — Страшно ни се ще да си пийнем. Но ние с майка ти разбираме всичко. Не трябва да пием повече. Животът, разбираш ли, тепърва ни предстои.

— А на мен например изобщо не ми се пие — каза майка му.

Никита им вярваше, но реши да не отслабва контрола върху тях.

Той като че ли нямаше нищо против да живее с родителите си, но не бързаше да се мести при тях. Задоволяваше се с апартамента в Черняево, нает от агенцията за недвижими имоти. В този квартал всички бяха негови хора, а и при свикване на групата можеше да стигне до сборното място за нула време.

Въпреки че в онзи ден нямаха спешна работа. Трябваше само за пореден път да посетят фирмата „Зареждане — сервис“. За това им съобщиха Капитана и Бичмето още вечерта, когато с цялата банда поливаха новия стар апартамент.

Утре трябваше да отидат.

Този път братоците, изпратени от Капитана, влязоха при него без много шум. Бяха същите онези момчета, които миналия път го нападнаха съвсем несправедливо.

Тогава Чугунов искаше да използва случая — един вид, хайде, момчета, ще ви почерпя, ще поседим, ще си побъбрим за нещата от живота, а пък после плавно щеше да премине към въпроса за Капитана — демек, мина ви той вас, приятелчета, какво ще правите сега? Но нищо не излезе — никой не пожела да пие водка с него. А днес явно са размислили и идват, за да поговорят за Капитана и за поруганата си чест.

— Е, какво, момчета, нали не ви излъгах? — попита Чугунов. — Казах ли ви, че Капитана ми приватизира апартамента?

— Смятай, братле, че си извадил голям късмет — кимна му Витал.

— Значи, прекара ви шефът, а?

— Внимавай, че за тия приказки може да получиш един по кратуната! — изръмжа друг от групата.

Този същият миналия път беше шутирал Кримов по главата с кубинката си.

— Апартаментът вече е моя собственост — сухо каза хлапето, което забърка цялата тази каша. — Изяснихме недоразумението.

Той беше най-кроткият от цялата бригада. Почти винаги мълчеше и никога не повишаваше тон, но това не означаваше, че е най-безобидният. Притежаваше някаква особена вътрешна сила, опасна сила. Ако му се свали предпазителя и се натисне бойната пружина — може да направи големи поразии. Ненапразно го уважаваха в бригадата на Витал.

— Дай да забравим вече за апартамента, какво ще кажеш? — впи в него смразяващ поглед Витал. — Не сме дошли при теб за това.

— Слушам ви — застана нащрек онзи.

— Казват, че ти е доста слаб гърбът. Така ли е?

— Не ви разбрах — още повече се напрегна Чугунов.

— Нашите момчета са те нападнали, приватизирали са ти апартамента, опразнили са ти джобовете, а ти не си им потърсил никаква сметка за това. Защо ли?

— Никога не е късно.

— Да бе, ти тия ги разправяй на баба ми — презрително се намръщи Витал. — Твоят Челентано се покри някъде и никакъв го няма. Накратко, нещо не може да се справи с тая работа твоят Челентано, така че ние решихме да те вземем под наша закрила.

Ей го на — хубаво започна, а как свършва… Чугунов се почувства зле в кожата си.

— Между другото, къде се загуби твоят Челентано? — попита го бригадирът, сякаш за нещо маловажно.

— Откъде да знам, запиля се някъде.

— Ами да върви по дяволите! И без това вече нямаш нужда от него. Сега ти трябваме ние.

— Ами ако не ми трябвате?

— Как така да не ти трябваме? Такъв вариант просто няма. Кой ще пази бензиностанциите ти от чуждите групировки? Тези дни ни подшушнаха една информацийка. От сорта, че някакви говеда искат да подпалят една от тях. А може и две…

По челото на Чугунов избиха капчици пот. Някакви говеда ли… Трябва да си пълен идиот, за да не разбереш намека. Не просто някой си там сульо, а самите хора на Капитана ще го съсипят, ако не приеме условията им.

— Ама това е пълна слободия — прецеди през зъби той.

— Точно така, слободия е — бързо се съгласи бригадирът. — И точно от такива хора трябва да се страхуваш. Затова ние ще те пазим от тях. Нямаш нищо против, нали така?