Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Нали не си забравил какво те помолих? — попита той Зъбов. — Трябват ми хора.

— Всичко е окей. Намерих още двама.

— Какви са?

— Абе имам един приятел. Някога беше ченге. Но беше много буйна натура и накрая хубаво я втаса. Вкараха го за пет години в трудово-изправителна колония за превишаване на правомощията. Съвсем скоро се прибра. Казва се Дмитриевич. Готов е на всичко, само пари да дават.

— Ти к’во, глупако, луд ли си да ми набутваш ченгета? За охрана — да. Но в бригадата — забрави! А другият какъв е?

— Ами също бивше ченге. Дмитриевич го намери.

— Получаваш черна точка, Зъбов. Ченгетата отпадат при всички случаи. Търси ми яки момчета, озлобени и гладни. И е желателно, да не са и помирисвали дранголника. Трябва да са чисти пред закона, да не са заведени в нито един регистър на полицията.

— Ясно.

— Ами постарай се, щом ти е ясно. Впрочем аз също ще поговоря тук–там с някои хора, може пък да си уредя две-три свестни момчета.

Вече можеше да не се страхува от Капитана. Проблемът с него бе почти решен. Ченгетата нямаше да мирясат, докато той не си получи заслуженото наказание. Вече му лепнаха скорошното тройно убийство на бизнесмените, а сега ще му припишат и убийството на двете ченгета. Ще го размажат, заедно с цялата му групировка. А и самият Чугунов бе налял масло в огъня, като написа жалбата срещу бригадира им по прякор Витал. А по принцип той не го беше рекетирал по своя воля.

Но освен групировката на Капитана съществуваха още много други и щяха да се появят доста желаещи да вземат Чугунов под своя закрила.

Трябваше спешно да увеличава и укрепва бригадата си. В такъв случай може би сам щеше да вземе някого под своя закрила.

Арестуваните братоци бяха закарани в изолатора за временно задържане в районното управление на милицията. Но не ги хвърлиха в килиите, а веднага ги пръснаха из кабинетите. Едва ли не на всяка мутра се падаха по двама инспектори от Московската криминална милиция или Регионалното управление за борба с организираната престъпност.

За Никита отново настъпиха кошмарни дни. Изобщо не му провървя. Попадна в ръцете онези същите инспектори, които го разпитваха миналия път. Следователно трябваше да изживее двойно по-голям кошмар.

— Вие да не сте ме нарочили случайно? — каза Никита и така се намръщи, сякаш миришеше нещо зловонно.

— Точно така, нарочили сме те — кимна утвърдително рижият инспектор и с все сила му вкара един юмрук в слънчевия сплит. Никита започна да диша тежко. Едва не се задуши от недостиг на въздух и болка.

— Такива мутри като вас трябва да се ликвидират — злобно прецеди през зъби чернокосият.

— Аз не съм мутра — озъби му се в отговор Никита.

— Той не е мутра, а лайно — изкиска се рижият.

— Освен това е пълно леке и лъжец. Някои хора, струва ми се, искаха да зарежат групировката.

— Абе той тия постни лъжи ги разправяше на Илин, на следователя — отговори му рижият. — Аз лично изобщо не му се вързах на този гад.

— Аз пък му повярвах. Стори ми се уж свястно хлапе. А се оказа пълен боклук.

— Не мога да разбера какво искате от мен. — На Никита изобщо не му беше приятно да слуша целия този нелеп брътвеж.

— Аа, не разбираш ли! — заканително процеди през зъби рижият и замахна да го удари.

— Е, хайде, стига толкова — спря го чернокосият. — Има време, ще го напердашиш. И така, слушай ме сега внимателно! — каза той и втренчи в Никита рентгеновите си очи. — Ти си убил двама наши другари. И ще си платиш за това.

— Ей, чакайте малко, никого не съм убивал! — възмути се Никита.

— А кой ги е убил тогава? — грубо го попита рижият.

Никита замалко да даде показания срещу Чауса. Може да се каже, че психологическата атака на ченгетата почти беше успяла. Но „почти“ не означава „успяла“.

— Откъде да знам кой и кого е убил! Ами че то в Москва всеки ден стават убийства.

— Искаш да кажеш, че не знаеш кой е карал запорожеца, така ли? — разочаровано попита рижият.

— Аа, за запорожеца ли говорите! Да, сещам се. Пътувал си кротко един запорожец и изведнъж, като се врязал в някакъв мерцедес… а оттам като наскачали едни мутри…

— Ама че гадина! — избухна рижият. — Мисли си, че му разказваме вицове тук — разярено каза той и с такава сила изрита Никита в гърдите, че той се просна на пода заедно със стола.

— Ще му дам аз на него един виц — кимна заканително чернокосият. — За цял живот ще го запомни.

Той вдигна Никита от земята и директно го попита:

— Кой беше в запорожеца? Кой стреля с гранатомета?