Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Цял ден Никита търка нара в килията и чак вечерта го извикаха за разпит.

В кабинета го чакаха инспекторите — същите двама. Имаше и един следовател — младо момче с редки мустачки.

— Е, какво, гнидо такава, помисли ли си как трябва да се държиш? — злобно го попита рижият Льова.

— Че какво има да му мисля — повдигна безразлично рамене Никита. — Не съм виновен за нищо. И освен това искам адвокат.

— Ей сега ще ти дам аз на тебе един адвокат! — рязко скочи към него рижият, но навреме се сети за следователя и се поукроти.

— Нищо няма да кажа. И изобщо смятам, че сте ме арестували неправомерно! — заяви с достойнство Никита. — Отидох с приятели да поплувам малко, а там, разбираш ли, някаква неразбория. Ние пък какво общо имаме?

Следователят го изгледа внимателно и каза:

— Да, прав сте, не можем да ви предявим никакво обвинение.

Никита реши, че след това изказване инспекторите ще се нахвърлят върху следователя, но те сякаш не обърнаха никакво внимание на казаното.

— Единственото, което можем да направим, е да ви привикаме в съда в качеството на свидетел.

— Тогава защо съм все още в ареста? Ще подам оплакване до прокурора.

— На когото искате, се оплаквайте. Работата е там, че сте задържан до изясняване на вашата самоличност.

— Ами че нали установихте каквото трябва.

— Установихме го. Днес ще бъдете освободен от ареста.

Инспекторите, и рижият, и чернокосият, отново не реагираха по никакъв начин на думите на следователя, а Льова даже равнодушно се прозя.

С това разговорът приключи. Изведоха Никита от кабинета и го заведоха при дежурния на изолатора. Той му подаде някаква книга:

— Подпиши се ето тук.

Никита се подписа, че няма никакви претенции към никого, получи вещите си и го поведоха към изхода на районното.

Получи си вещите, но не всички: ланеца му върнаха, пръстена с печат също, но освен това имаше около сто долара — виж, тях ги бяха конфискували. Но той не се заяде. Да вървят по дяволите тези пари — важното е, че го пуснаха!

Тъкмо беше излязъл навън, когато неочаквано го спряха инспекторите.

— Ей, Брат! — подвикна му Льова.

Никита се обърна. Инспекторите вървяха към него с доволни физиономии. Още малко и ще го разцелуват.

— Извинявай, братле, ако има нещо! Работата ни е такава. — Рижият му стисна ръката и започна да я тресе. — Нали разбираш…

Излиза, че тия двамата не били чак толкова лоши. А това, че го биха и му слагаха противогаз на главата — е да, това им е работата. Черна, долна, но такава е работата им. Нали се борят с престъпността, ще им търсят отговорност после. И ако объркат нещо — сваляй пагоните.

— Добре де, какво пък толкова…

Към сградата на районното управление се приближи полицейска кола. Никита не й обърна никакво внимание.

— Е, благодаря ти за всичко! — на висок глас му благодари рижият, продължавайки да тресе ръката му.

— За какво ми благодарите? — не можа да разбере Никита.

Той се опита да изкопчи ръката си, но оня я беше стиснал много здраво.

— За сътрудничеството ти благодаря…

За какво сътрудничество ставаше дума? На Никита му се стори, че не го е чул добре. Тъкмо искаше да каже няколко учтиви думи, но в този момент видя Капитана. Шефът му слезе от полицейската кола, придружен от двама спецназовци. На ръцете му имаше белезници, а лицето му изразяваше безкрайно презрение и дълбока ненавист. Беше насочена към Никита.

— Помияр! — злобно изсъска Капитана. — Ще те убия, боклук такъв!

Няма никакво съмнение, че е видял как рижият инспектор стиска приятелски ръката му и е чул как му благодари за сътрудничеството.

Никита веднага схвана каква е цялата работа. Инспекторите са знаели, че сега трябва да докарат Капитана, и нарочно разиграха целият този спектакъл. Излизаше, че Никита е предал шефа си, а ченгетата му благодарят за това. Ама че гадове!

Веднага след Капитана измъкнаха от колата и Бичмето. Той също го изгледа с презрителен поглед.

— Педал гаден! — изля яда си той. — Кучи син!

— Давай, давай! — равнодушно го побутна да върви напред един от спецназовците.

На Никита му идеше да се разкрещи от злоба. Той не беше виновен, за нищо не беше виновен! Изиграха го! Но изведнъж гърлото му пресъхна, езикът му сякаш изтръпна, в ушите му забуча. Безпомощно и отчаяно наблюдаваше как отвеждат Капитана и Бичмето и не можеше да каже нито думичка в своя защита.

— Е, какво, братле, хвана ли се? — злорадо му подметна рижият.