Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Мамута реши да се презастрахова, само че изобщо не му дойде наум, че с това решение попада право в капана…

Всичко вървеше по план. Пиратките бяха свършили работа. Мамута се бе уплашил и бе хукнал към задния изход.

Нито той, нито телохранителите му забелязаха Никита. За сметка на това той ги забеляза. И се затътри след тях по тъмния коридор с изнемощяла старческа походка.

Мамута излезе в безлюдния по това време двор. Никита се спря в преддверието между двете врати на изхода.

Ситуацията беше идеална — безлюден двор, Мамута съпровождан само от двама телохранители, а Никита държеше лимонка — хвърляй гранатата и много поздрави на всички живи от покойния Мамут.

Тъкмо мислеше да дръпне предпазния щифт, когато неочаквано се появи Мария Тимофеевна, онази, домакинката. С нея вървяха две сервитьорки. Симпатични момичета. Но едната имаше доста хаплив език. Няколко пъти го ухапа усойницата като змия. Подиграваше се на шапката му. Нарече го „задръстеняк“. Но това все пак не беше повод да я прати на онзи свят заедно с негодниците.

Никита пъхна лимонката в джоба си и извади автоматичен пистолет „Стечкин“ с двадесет патрона в пълнителя, за секунди го зареди и тръгна с бърза крачка след Мамута.

Първа го забеляза сервитьорката с лютия език и веднага побърза да му се подиграе:

— О! Чичо Гошко! Какъв си застре…

Но думите застинаха на устата й, като видя как Никита насочва пистолет към най-близкия телохранител, и замалко не припадна, когато един след друг прокънтяха два изстрела.

Телохранителят трепна с цяло тяло, застина на място и бавно се свлече на земята. Другият се обърна рязко към Никита, но не успя да извади пистолета си. Бам! Куршумът заседна в гърлото му.

Трети на ред беше Мамута. Но с него бе лесно вече — нужни са само три изстрела през минимален интервал и край, няма го вече великия оръжеен гангстер…

Жените го бяха зяпнали ококорено е широко отворени уста. На ви сега един задръстеняк, на ви сега чичо Гошко… За сметка на това Никита не им обърна никакво внимание. Не му беше до тях…

С пистолет в ръка, той закрачи през двора, мина под високата арка към улицата и веднага се сблъска лице в лице с другите двама телохранители на Мамута. Слизаха от един разкошен мерцедес 600.

И отново започна смъртоносната игра на бързи рефлекси. Бяха двама, той един. Но те не успяха да извадят бързо пистолетите си. Затова пък Никита нямаше проблеми с мигновената реакция.

Той не се притесняваше, не беше напрегнат. Възприемаше като нещо съвсем естествено и нормално всичко, което се случва в момента. А тези двамата… Те са просто мишени в тир и нищо повече.

Стечкинът в ръцете му заработи на автоматичен режим. Чуха се няколко поредни изстрела, след това още няколко. Ръката му не трепна и всички куршуми попаднаха точно в целта.

Зад волана на мерцедеса беше останал шофьорът, който го гледаше потресено. Когато Никита седна на задната седалка и опря пистолета в главата му, чу много отчетливо как зъбите му затракаха от страх.

— Карай! — затваряйки вратата, каза Никита.

— На-къ-къ-де?

— Ами натам…

Минаха няколко пресечки, свиха в тъмен двор и спряха.

— Нне-дей! — захленчи шофьорът.

Мислеше, че Никита всеки момент ще го застреля. Но нямаше причина за това.

— Хайде, изчезвай. Трябва да се прибирам…

С пистолет в ръка, той слезе и тръгна към най-близкия вход. А колата рязко даде назад и при обръщането загуби задния си калник.

Никита вече беше влязъл във входа и отвътре изпрати с поглед мерцедеса, който мина скоростно под арката на старата жилищна сграда.

Хвърли пистолета на мръсния под под пощенските кутии и леко прегърбен, мушнал ръце в джобовете, се затътри през двора към изхода. Съвсем наблизо имаше спирка. Трамваят тъкмо идваше.

Нервака сновеше неспокойно насам-натам из апартамента като подплашено псе.

Трябваше веднага да се маха оттук. Но всеки момент трябва да му звънне Афанас. Трябва да решат заедно какво да правят.

Нещата се бяха наредили толкова добре, но изведнъж всичко се обърка. Първо очистиха Карасев, а задно с него отрязаха и връзката с високопоставените чиновници. И не щеш ли, тази вечер убили и Мамута, а освен него и четирите му верни мутри.

Личеше си, че е работил професионалист с хладнокръвна мисъл и точна ръка.

Можеше да се помисли, че са Светлов или Вершинин, но те бяха под постоянно наблюдение. „Слушалките“ му докладваха, че не са ги изпускали нито за минута от поглед.