Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Лейтенант Вербицки! — бодро рапортува Никита, козирувайки. — От военната комисия. Имате призовка.

Явно Карасев смяташе, че във военните комисии служат само някакви идиоти, и затова веднага му отвори.

— Каква призовка? — попита вяло той, след като отвори.

— Ето, моля, подпишете се! — Никита му подаде една попълнена бланка на призовка.

— Да се подпиша? Къде?

— Ами тук, на талона на квитанцията…

— Случайно да имате химикалка?

— Съжалявам, не нося! — отсечено отрапортува Никита.

— Добре, изчакай малко…

Карасев нямаше никакво намерение да кани напетия лейтенант в апартамента. Остави го да мръзне на площадката на стълбите. Само че лейтенантът не беше от срамежливите. Възползвайки се от отсъствието на стопанина, който влезе навътре в апартамента, той махна веригата от вратата и се вмъкна след него, като не забрави да заключи след себе си.

Дясната му ръка леко и бързо се плъзна от бедрото към кобура, пръстите му напипаха ръкохватката на пистолета и го сграбчиха. Патронът беше в пълнителя, предпазителят беше свален.

Никита държеше пистолета „Макаров“ плътно до тялото си. В тъмнината на антрето беше трудно да го забележиш веднага.

Появи се Карасев.

— О! Ама вие чак тук ли сте влезли…

— Ами студено е навън… Може ли с едно чайче да ме почерпите?

— Свърши ми заварката… А за какво ме викат?

— Има сбор.

— Какъв сбор?

— Как какъв? Военен. Можете да си вземете личното оръжие.

— Какво оръжие?

— Ами, мисля, двеста автомата ще свършат работа. Желателно е да са от най-новите образци. АК-103, АК-104… Те все още не са приети за въоръжение. Но нищо, ние ще ги приемем.

— Младежо, нещо не мога да ви разбра — започна да нервничи Карасев.

— Вчера даваха по телевизията как някакви две говеда избили цяло семейство с автомати. Момчето било съвсем мъничко, а и момиченцето било още дребосъче… Всички загинали…

— Защо ми разказвате всичко това? — още повече се изнерви Карасев.

— Ами оръжието, казвам, е заляло страната. Някакви отрепки го разпространяват наляво и надясно. Да можех само да ги спипам тези гадини…

— Защо?

— За да ги унищожа!

Никита направи страшна гримаса и сграбчи Карасев за гърлото, придърпа го към себе си и му набута пистолета под носа.

— Аз пък какво общо имам?

— Ами такова… Ти си едно от тези говеда… Трябва да ти видя сметката!

В този миг Никита изобщо не приличаше на глуповат шапкар. Карасев разбра кой е всъщност.

— Кой? — попита той с пресипнал глас.

Интересуваше се кой е поръчал убийството му.

— Службата ни е и трудна, и опасна — затананика си Никита.

— Ченгетата?

— Че какво, те не са ли хора?

— Недей… Готов съм да ви сътруднича…

Никита усети, че го лъже, мерзавецът, за да спаси кожата. Иска да спечели време, а после ще го нападне изведнъж.

— За какъв дявол си ни нужен пък ти? — опита се да го провокира Никита. — Че ти нищо не знаеш…

— Аз много работи знам. Поръчаха убийството на Светлов… Трябва да го очисти някакъв снайперист…

Или лъже, кучият му син, или наистина е толкова уплашен, че е готов да му даде всякаква информация, която пряко засяга Игор.

— Това да не е онзи, дето е застрелял кучето? — налучквайки, попита Никита.

Тази мисъл му дойде наум, когато спомена за снайпериста.

— Същият…

— Как мога да го намеря аз този снайперист?

— Чрез Нервака…

— Какъв е пък този Нервак?

— Ами не му знам истинското име. Нервака е прякорът му.

— А как да го намеря?

— Мога да ти дам телефонния му номер…

— Казвай!

Никита го запомни без затруднение. По време на акции главата му работеше трезво и точно, паметта му попиваше каквато и да било информация с бързината на компютър.

— Изнасилиха жената на един приятел… Сещаш ли се за какво говоря?

— Да, да… Но не съм бил аз…

— А кой?

— Ами Нервака… Лично…

— Благодаря… Е, това е, време е да тръгвам…

Можеше да измъкне от този стар пръч още информация, но нямаше никакво време. Кой знае, може към този адрес вече да лети някоя бригада на Мамута.

Никита го отблъсна от себе си, онзи се строполи на пода. Мигновено срещу него беше насочено дулото на пистолета.

— Дотук беше…

— Недей!

— Няма недей… Защо уби кученцето?

Никита натисна спусъка. Пистолетът два пъти даде откат в ръката му и падна върху трупа…

Минавайки отново през двора, Никита продължи да набива крак като войник. Някои може да са го сметнали за усърден военнослужещ, други просто за идиот, но никой не би предположил, че може да е наемен убиец.