Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Трябва да се очистят и трябва да го направя аз, така ли?

— Разбираш ли, ние и сами бихме го направили, но групировката е много силна. Всяка наша стъпка се контролира от тях. Както и от началството… Общо взето, сме с вързани ръце.

— А информация?

— Каква информация?

— Трябва ми информация за онези, които трябва да ликвидирам.

Беше неочаквано и за самия него. Сякаш някакъв прекъсвач се включи в главата му и превключи съзнанието му от режим „размисъл“ към режим „действие“. Той вече не мислеше за какво му е всичко това. Знаеше, че трябва да заслужи свободата си и същевременно да накаже някаква банда негодници. Мислеше единствено за това как да го направи по-добре…

— Информация има. Колкото щеш… Значи си съгласен?

Светлов очакваше от Никита възмущение и възражения, но стана тъкмо обратното. Никита беше готов да му помогне.

— Да, съгласен съм. Само при едно условие. Че вашето ведомство няма да има никакви претенции към всички мои грехове…

— И за новите също няма да има. Ако, разбира се, не оставиш някакви по-сериозни улики…

— За това не се притеснявай. Ще се постарая да работя чисто. И така, готов съм.

Светлов сложи на масата тънка кожена папка…

Мамута вяло обърна глава към грациозната блондинка с фина талия и също толкова фино дупенце. Чисто гола, тя направи едно дефиле пред него и скочи в кристалночистата вода на басейна.

За сметка на това Нервака я изпрати с възхитен поглед.

— Страшна мацка… Трябва да я пробвам…

— Ами пробвай я, кой ти пречи — присви рамене Мамута.

Той се беше опънал върху един шезлонг до мраморния басейн в зимната градина на своя палат.

Днес си почиваше. Пушеше пура, пийваше си сухо винце, а около него припкаха чисто голи мадами. Тази кльощавата ще я пропусне. Но виж, онази дебелогъзата и едрогърдестата цоцолана няма да я изпусне за нищо на света…

Съвсем младо момиченце е. Най-много на шестнадесет да е. Кожата й розова, дупето й се тресе като желе, гърдите й напращели, а зърната й направо търсят езика… Ох, леле…

Момичетата ги избираше Търговеца. По индивидуална поръчка. Мамута обичаше пухкавите, Нервака — кльощавите мадами с дълги крака, Афанас предпочиташе блондинките с вирнати дупета. Това беше компанията — нямаше на кого друг да се угажда. С Мамута разпускаха днес само Нервака и Афанас, най-приближените му хора. Той лично и те двамата се занимаваха с уреждането на едрите сделки, многомилионните.

А като си помисли само, че преди три години най-съкровената му мечта беше да опъне Клава, първата красавица в затвора. Клава беше прасе. Измият я, напръскат я с парфюм, слагай порно списанието на гърба й и давай смело напред. Но само избраници се допускаха до свещеното й тяло.

Един месец преди излизането си Мамута отпадна от списъка на избраниците. Беше отлъчен от свинското тяло. И всичко това заради някакви си шибани педали. Беше образувал нерви на един „перфориран“, подиграваше му се както си иска. А онзи реши да му отмъсти за това и взе, че му се нахвърли и го целуна по устните.

Мамута го очисти, но с това не можеше да измие позора си. Педалът го унизи, опозори го пред всички. Върху Мамута беше сложено най-страшното клеймо — табуто да се докосват до него. Според правилата, можеше да слезе на най-ниското ниво в йерархията, да го направят и него обратен. Но това не се случи, главатарят не разреши. Но отношението на съкилийниците му към него рязко се промени. Избягваха го, стараеха се да не го докосват. Оставаше само да му пробият лъжицата, канчето и паницата и да го преместят по-близо до ъгъла на педалите. Натам бяха тръгнали нещата… Но заби звънецът за излизане и Мамута се отърва.

Навън никой не знаеше за този му срам. Той отново събра около себе си братоците и пак тръгна по стария път. „Хоп-троп, дойдохме в гръб“. Групировката растеше, грабежите ставаха все по-мащабни и изпипани. А после изостави този бранш. Повод за това беше срещата му с един много вещ човек.

Предложиха на Мамута да започне да се занимава с оръжие. Няма нужда да грабиш никого, най-важното е да организираш добре доставката и пласмента на оръжието. Той се съгласи. И оттогава не съжаляваше за нищо.

Оръжието получаваше директно от складовете на военните заводи. При това най-съвременното оръжие, и то в големи количества. Даваха му го под тезгяха, как го набавяха, Мамута не се интересуваше. Неговата работа беше да уреди пласмента.

Отначало работеше основно на вътрешния пазар. Криминалните групировки растяха като гъби след дъжд. Търсенето на оръжие беше огромно. И затова той нямаше никакви проблеми с разпространението.