Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

Никита пътуваше с шестицата си. И никак не се учуди, когато на един милиционерски пост катаджията му махна с палката си да спре. Няколко минути след това той разговаряше със Светлов.

— Готово, първият отиде — отчете му се Никита.

— Да, вече съм в час. Трупът на мъжа е с две огнестрелни рани… Пистолетът е захвърлен върху него. Поръчково убийство. Ние трябва да го разследваме.

— И как е, върви ли?

— Ами никакви следи… Никой нищо не чул, нито видял. Вярно, имало някакъв лейтенант. Но всички обърнали внимание само на униформата му и на идиотското му поведение. И това, че бил с рижи мустаци. Никой не може да ни помогне за съставяне на точен фоторобот.

— Игор, поръчали са наемен убиец да те ликвидира — каза Никита. — Снайперист.

— Кой?

— Ами че кой може.

— Ясно.

— И по-точно, някакъв си Нервака го е поръчал. Същият е изнасилил и жената на Вершинин.

— Кучи син! Как да го открием?

— Ето телефонния му номер. Той е ваш.

— Да, ние сами ще се оправим с него. А как стоят нещата с Мамута?

— Мъртвец е.

— Как така, вече?

— Не, още не е, но утре ще бъде. Всичко е подготвено.

— Говориш за това така, сякаш е нещо елементарно.

— Ами няма нищо сложно. Най-важното е да преодолееш страха си. А аз вече съм го преодолял. Сега всичко е просто и елементарно. Е, добре, време да вървя. Трябва да се запозная с някои хора.

Пахомич някога бил много як мъж. Казват, че преди години можел да повали бик само с един удар. Но водката го беше съсипала и вече не го биваше за нищо. Отслабнал, бузите му хлътнали. И пропаднал. Стигнал до самото дъно. Въпреки че може би все още не беше чак толкова затънал. Все още имаше работа — товарач в някакъв голям ресторант. Не го гонеха оттам, значи все още не беше съвсем изпаднал.

Пахомич живееше в стар пететажен блок, в сив едностаен апартамент. Никита дойде при него облечен като просяк — със сиви панталони, вехта ватенка, шапка-ушанка без едно ухо, брада, очила с ластик от гащи.

— Здравей, стари приятелю!

— Кой си ти? — втренчи се в него с пияния си поглед Пахомич.

— Аз ли? Аз съм ти трети братовчед. Не ме ли позна?

— Гошо?

— Аха…

В очите на Пахомич се прокрадна съмнение. Но то се изпари като дим веднага щом в ръцете на Никита сякаш от нищото се появи бутилка водка.

— Ами… заповядай, Гошо…

Никита пиеше малко, но много го разпитваше за живота. Кое и как… Най-много се интересуваше как вървят нещата в работата. А Пахомич беше готов да бърбори ако ще и цяла нощ, стига да му наливат в чашката…

— Здравейте, аз съм Гошо!

Никита запристъпва от крак на крак и угоднически загледа домакинката — мощна лелка на около четиридесет години.

— Ако ще дядо Господ да си… Какво искаш?

— Праща ме Пахомич.

— Кой?

— Пахомич! Той е товарач при вас.

— Аа… И какво?

— Пахомич се разболя. Каза да го заместя.

— Да бе, знаем му ние болестта…

— Дълго ще боледува. А аз съм здраво момче. И ям малко.

— Така ли? — Жената го огледа от главата до петите е презрително-насмешлив поглед. — Малко ядеш значи. Ами щом е така, хващай се за работа.

Само след час Никита вече разтоварваше камион със стока. Работеше мълчаливо, с ентусиазъм, но се стараеше да не се набива на очи. Впрочем и без това никой не му обръщаше внимание. Точно по тази причина никой не забеляза, че той няколко пъти ходи някъде…

Мамута обичаше ресторантите. Но да обядва и вечеря само в ресторант, започна отскоро. Никога не се застояваше до късно. Нощните купони и оргии предпочиташе да си ги прави у дома. В луксозната му къща имаше всичко необходимо за разпускане…

Вече приключваше с трапезата.

Нямаше никакво настроение. Предната сутрин бяха убили Карасев. Поръчково убийство. Беше извършено от професионалист.

Ами ако се опитат и него да убият? Но не беше толкова лесно да го ликвидират. Имаше четирима телохранители. Бяха му верни като кучета, добре напомпени. Всеки ще разкъсат.

Мамута се навечеря, забърса си устата с една салфетка, стана и тръгна към изхода. Но още не беше стигнал, когато чу в района на паркинга да се гърми оглушително.

— Да не е пиратка? — запита се единият телохранител.

— Може да е малокалибрен пистолет… — заразсъждава на глас другият.

А Мамута веднага си направи извода — навън е опасно.

Той изпрати единия телохранител да проучи обстановката, а на друг заръча да закара колата до входа откъм вътрешния двор.

Сам той с другите двама се насочи към задния изход. Минаха по някакви тъмни вътрешни коридори и излязоха в задния двор на ресторанта.