Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Какво, и на теб ли искаш да си случи същото?

— Ще ви спипам аз, копелета гадни!

Телефонната слушалка изпука в ръцете му, сякаш беше вратът на долния негодник.

— А, виж, това не те съветвам да го правиш… Следващия път ще убием и теб, и жена ти… Нали разбра вече, че не хвърляме думите си на вятъра.

Изродът му съобщи това със зловещ гробовен глас и Вершинин ясно осъзна, че това не е просто заплаха.

— Помисли си, ченге. Добре си помисли…

— Гад мръсна! — прецеди през зъби Лев.

Опитът за покушение върху живота на Игор, опозоряването на семейството на Лев — всичко това бяха брънки от една и съща верига. Следващата брънка щеше да бъде смъртта на Катя и Вика. Вершинин не можеше да допусне това да се случи.

Той се задушаваше от злоба, но това беше злоба от безсилие.

— Това са само празни приказки, ченге… С една дума, държим те под око. И приятелчето ти също. Ако направите само една грешна стъпка, край. Можеш да поръчваш ковчези на семейството си.

В слушалката се чу монотонен сигнал.

Сякаш всичките му силици изпи този разговор. Ръцете му трепереха и дълго не можа да намести слушалката върху телефона. После бавно се дотътри до креслото и уморено се отпусна в него.

Главорезите го бяха притиснали от всички страни. Само да посмее да се възпротиви, и ще остане без семейство. Осъзнаваше го много добре. А той не би преживял смъртта на Катя и Вика.

Лев застена от ярост и безсилие. Не искаше да загуби семейството си, но и не можеше да остави тези копелета да се измъкнат безнаказано.

Оксана изхвърча от гнезденцето му рано сутринта. Никита мушна в джоба й сто долара и без никакви угризения на съвестта й показа вратата. Вчерашното му съжаление към нея се беше изпарило като дим. Вчера беше потискащо мрачно, влажно, валеше дъжд и се бе размекнал, бе навлажнил очите. Но днес слънцето се бе показало зад прозореца, локвите бяха изсъхнали и навлажнените му очи също пресъхнаха. Не трябва да съжаляваш хората, които нямат нужда от това.

И себе си нямаше смисъл да съжалява. Всичко беше наред! Всичко беше просто чудесно!

С тези мисли Никита си легна отново и заспа като къпан.

Събуди го звънецът на вратата. Той стана и хвърли един поглед към стенния часовник — беше единадесет, почти обяд…

На гости му бяха дошли ченгетата. Никита не бързаше да им отваря. Но те бяха много настоятелни…

— Отворете, гражданино — заповеднически каза нисък мъж с шкембе и пагони на капитан от милицията. — Виждам, виждам, гледате ни през шпионката!

Той извади от джоба си червеното удостоверение на милиционер, отвори го и го поднесе към шпионката.

— Аз съм капитан Пуговкин — представи се той. — Кварталният… Искаме само да погледнем регистрацията ви по местожителство. Отваряйте!

С паспорта на Никита всичко беше наред, в смисъл, с регистрацията. Но с останалото… Все пак той отвори вратата. Къде ще ходи?

Веднага след Пуговкин в апартамента влезе мъж в цивилни дрехи и двама сержанти-постови.

— Дайте си паспорта, младежо! — настоя кварталният.

Без изобщо да се противи, Никита му подаде червения си паспорт със сърп и чук на кориците. Пуговкин го попрелисти отгоре-отгоре и го подаде на цивилния. Той погледна само първата страница.

— Ето че най-после се запознахме с вас, господин Брат — усмихна му се небрежно.

— За какво става дума?

— Аз съм старши лейтенант Колобов — представи се той. — Оперативен пълномощник на криминалната милиция…

Кръвта на Никита застина в жилите му. Явно работата беше по-дебела от обикновена проверка на паспортните данни.

— Трябва да ви арестуваме — каза Колобов.

— Това пък защо? — занервничи Никита.

Оперативният пълномощник тайно даде знак на сержантите. Те се доближиха до Никита, хванаха го за ръцете и ги събраха зад гърба му. Колобов с неприкрито удоволствие щракна белезниците върху тях.

— Какво право имате да ме арестувате?

— Засега само за изясняване на обстоятелствата. А после ще заведем наказателно дело срещу вас.

На Никита му олекна малко на душата. Искат да заведат наказателно дело срещу него, а на него му олекна… Ако го арестуваха по подозрение за извършените убийства на мутрите, нямаше да има нужда да се завежда дело — то отдавна вече беше заведено, и просто биха го призовали по него като заподозрян…

— Какво съм направил?

— Ами днес в районното беше подадена жалба срещу вас. Едно момиче се оплака.

— Какво момиче?

— Ами тази, която е била при вас през нощта.