Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Да, не можем да се доберем до тях, много нависоко са — кимна Вершинин.

— Клепиков е прав, можем да си загубим главите. Какво ще правим?

— Не знам. Щом пускат такъв едър улов от мрежите… Не знам…

— Да вземем да притиснем Мамута? Как да го намерим, знаем. Ще го закопчеем, ще му набутаме някое пушкало в джоба, някое пакетче с хероин…

— А на следващия ден ще го пуснат. Щом смятат да пуснат тези вчерашните, какво остава за него… А и Семьонич е къде-къде по-дребна риба.

— Да, прав си, така е. Да вземем да го оставим този костелив орех. Не е за нашите зъби. Гледай, мамка му, какво става в тая държава! Пълен произвол и слободия!

— И да се ядосваш, и да не се ядосваш, все тая — въздъхна Вершинин. — Добре де, да си признаем честно, с този случай се провалихме.

— Да ти кажа, не само се провалихме, а и се набутахме на едно място, дето започва със „з“…

— Ами щом сме наврени там, дай да се измъкваме някак.

— Как?

— Ами от само себе си ще станат нещата. Засега ще се заемем с Брат. А след време току-виж пак затегнем примката около врата на Мамута. Може даже отгоре да ни наредят да го спипаме.

— Добре, хайде да направим така. Не ни е за първи път да сме в изчаквателна позиция. Тайно ще продължим да движим разследването за Мамута, както и преди. А задължително ли е да прибираме Брат?

— Ами нали Клепиков ни нареди. Трябва да сме нащрек, иначе полека-лека ще започне да ни прави мизерии…

— Само че как да го спипаме?

— Ами как, наемаш една бригада мутри и напред. На следващия ден от момчетата и помен няма да остане. Да ти кажа, готов съм под дърво и камък да търся такива момчета като него. Току-виж, след някой друг месец няма да остане нито един мафиот в Москва.

Вершинин не криеше симпатиите си към Никита. А Игор дължеше живота си на него. Може би не го преследваха толкова усилено, но все пак го преследваха. Първият път беше, когато той и бригадирът му по прякор Витал поеха по пътя на войната. Вторият, когато той отново се опълчи срещу групировката си.

Първия път имаха възможност да го арестуват и го направиха. Но го направиха само за да може Игор да го предупреди за опасността, която го заплашва от страна на Витал. Никита си бе направил съответните изводи и в резултат на това отново имаше планина от трупове.

Разследването на убийствата вървеше много мудно. Та нали пострадалите не бяха кои да е, а изявени мутри. Освен това разгромената групировка нямаше покровители от страна на чиновническата върхушка, така че нямаше кой да затяга юздите на следствието.

Търсеха Никита, но без особено усърдие.

Но днес им бяха наредили да активизират издирването — колкото да намерят някаква работа на Светлов и Вершинин и така да отвлекат вниманието им от търговците на оръжие.

— Знаеш ли, струва ми се, че ще намерим Никита в едно кафене. „Калинка“ се казва — предположи Светлов.

— Разбрах намека — озъби се доволно Льова. — Отдавна беше време да хапнем по нещо.

— А и не само да похапнем. Може да поседим няколко часа на чаша топъл чай.

— Ама да не е много горещ. Около четиридесет градуса е добре. Трябва да звънна на жената, че днес ще закъснея.

— Кажи й, че са те изпратили по петите на много опасен престъпник.

— Няма да й казвам само къде ще го търсим… „Калинка, Калинка, Калинка моя“ — изтананика Вершинин и погледна към телефона, който в същия миг иззвъня.

Лев вдигна слушалката.

— Какво?… Кой? Аз ли?! Слушай, какво искаш?… Абе я си гледай работата, тъпо копеле такова… Виж какво, затваряй си мръсната уста! Абе що не си го навреш отзад бе, дебил!

Той натисна копчето за прекъсване на линията и набра някакъв номер.

— Госпожице, на този телефон току-що имаше обаждане. Откъде е?… От уличен телефон ли?… Благодаря ви.

— Кой беше?

— Абе някаква отрепка.

— Какво искаше?

— Опитваше се тактично да ми обясни важността на настоящия момент… Заплашваше ме, с една дума. Каза, че ако не успокоим топката по делото с оръжейниците, лошо ни се пише.

— И ти го прати…

— Там, където му е мястото. И да ти кажа, съгласи се.

— Не ми харесва цялата тая работа. Много добре знаеш, че тези момчета не са някакви клоуни от цирка.

— Нищо, ще се оправим.

Светлов и Вершинин имаха намерение да се заемат с издирването на Никита в малкото кръчме „Калинка“, където винаги ги посрещаха като много скъпи гости. И сега отидоха там. Само че вече бяха забравили за Никита. Друго ги притесняваше в момента.

Някакво момиче стоеше самотно под дъжда. Беше облечена в платнен шлифер, нямаше чадър. Беше симпатична, даже може да се каже красива. Само че стоеше на доста неподходящо място. Тук обикновено се подвизаваха проститутките.